Думи, които нараняват

Днес учениците от IV „д” клас казаха своето силно „Не на агресията”. В началото на седмицата стана въпрос за розовата фланелка. Днес повечето ученици бяха облечени в розово. Бяха проявили своето детско любопитство и Габи, Мариян и Виктория разказаха историята, която става първопричина да се отбелязва този ден.

Инициативата е на двама канадски ученици, в чието училище при откриването на учебната година през 2007 година група по-големи ученици се подигравали на деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държави и днес хиляди училища по света и милиони ученици честват Деня на розовата фланелка в последната сряда на февруари и цялата седмица е подчинена на приятелството и съпричастността.

Учениците получиха задача да запишат обидна дума, която наранява на лист и да я поместят в една от групите: закачка/шега, унизителна шега, болезнена обида и изключително болезнена обида. Първата група остана без листчета, което показва, че децата са чувствителни, раними и всяка закачка за тях е обида. По-интересното беше, че едни и същи думи се срещаха и в трите групи и учениците сами се досетиха, че шегата за един може да е унизителна обида за друг. Възникна спор по този повод и няколко момичета споделиха, че думата „кифла” е много обидна за тях. Стигна се и до характеристиката на тази дума и какво съдържание носи тя за един или друг. Габи даде съвет на момичетата да не обръщат внимание на обидите на момчетата, но заедно решихме, че не бива да се изричат обиди. Коментирахме и причинява ли болка използването на такива думи. Записахме техни антоними и до всяка обидна дума се появи друга, която излъчва обич, позитивизъм и приятелство.

Стана въпрос и за хората, които са агресивни и за това кое поражда агресията. Обърнахме се към мотото, записано на дъската, което всички ученици украсиха и записаха. „Един мъдър лекар казал: Най- добрите лекарства са любовта и грижата. Някой го попитал: А ако не помогнат? Лекарят отвърнал: Увеличете дозата.” Тези думи ни предизвикаха да се замислим дали всички деца са достатъчно обичани, ценени и обгрижвани в семейството и от своите близки. И дали това не ги прави уязвими, злобни и агресивни. Замислихме се дали агресията не е вик за помощ и можем ли да помогнем и как. Темата стана предизвикателство за учениците и повечето бяха споделили своите мисли в съчинения и стихотворения.

В края на часа всеки ученик получи малка хартиена розова тениска и записа на нея своя призив за доброта, приятелство, любов и до нашето дърво със сърца се появи нова стена срещу агресията.

 

Back to top button