До Трявна, Габрово и назад

До Трявна, Габрово и назад

Ето, че бе дошъл дългоочакваният ден на нашата екскурзия. Екскурзията на IIIд клас. Грееше небосвода син. Златно слънце тихо се усмихваше. Звъняха детските ни гласове. Заедно с г-жа Пепа Николова и г-жа Валя Дамянова потеглихме към старите възрожденски градове, затаили тишината и спокойствието на българския дух. Въодушевление и трепет обземаше всяко наше детско сърчице. Очакваше ни прекрасен ден. Бе 10 май 2018 година. Трявна, Габрово, здравейте!

През прозорците на автобуса виждахме разцъфтяла бяла пролет с уханието на белите акации и тучните поля на българската земя. Неочаквано пристигнахме в Трявна. Един малък и уютен град. Град, който цени и показва сътвореното от тревненските възрожденски майстори. Но от кога е този тъй прекрасен град?

Легендите разказват, че високо в Тревненския балкан някога били летните дворци на Асеневци. Табуни коне пасели на воля тучната трева по просторните поляни. Но кога първите хора избрали това място за свой дом – никой не знае. Документите сочат 1565 г. като най-ранната сигурна дата за заселване на свободни хора в „мястото Търавна”. Задължението им било да охраняват прохода през планината от разбойнически набези. Данъчните облекчения привлекли нови заселници през следващите години и населението растяло. Така била създадена Трявна. Тревненци се показали като добри майстори в казаслък, дърворезба, иконопис, строителство. Разбрахме, че те създали свой почерк на работа и поставили началото на най-старата възрожденска художествена школа в България – Тревненската. И до днес наследници на тези майстори поддържат жив пламъка на възрожденското изкуство.

Редом с нашата екскурзоводка посетихме Славеевото школо и там научихме, че то е едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци поканили като учител в него Петко Славейков, който открил и класно училище в тази сграда. Въвел изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. се провели и първите годишни изпити. Промените, които Славейков направил тук, са били толкова много и значими, че и до днес старото училище е известно и като Славейковото школо. Разгледахме и бяхме много изненадани от възстановката на стая от взаимното училище, в която всеки ученик може да се върне в началото на 19 век и да се опита да пише върху пясък, да чете от взаимоучителните таблици, да се запознае с реда и строгите изисквания към учениците във възрожденското училище.

Много интересна беше и изложбата на стари часовници, сред които часовник с обратен ход на стрелките, часовников механизъм за кула, гравитационен часовник.

След кратка почивка, която използвахме, за да си купим сувенири от Трявна, потеглихме за град Габрово. Видяхме, че е разположен по поречието на р. Янтра и е най-дългия град в България- 25 км. Известен е като световна столица на хумора и сатирата. Не можеше да отидем в българската столица на смеха и да не посетим паметника на основателя и Рачо Ковача. Той е единственият монумент у нас, построен в реката. Известни със своята пестеливост, габровци избрали специално място за него в река Янтра, за да не хабят жилищна площ и да не харчат пари за поднасянето на цветя. Според легендата, от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се превърнал в занаятчийски център по онова време. А от габъровото дърво над работилницата му дошло и името на прекрасния град.

Нашата екскурзоводка ни поведе към мястото, където се намира Априловската гимназия. Видяхме голяма, внушителна сграда с красив паметник на Васил Априлов. Научихме, че тук в Габрово, през 1835 г. е било открито Първото българско светско училище от Неофит Рилски, с дарения на родолюбивият габровец Васил Априлов. За нуждите на училището се създали първите учебници, помагала и пособия. През 1840г. в училището била създадена и първата училищна библиотека в България, с дарените от Априлов книги. От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

Разходихме се по красивите габровски улички. Видяхме много магазини изпъстрени с красиви стоки. Безброй цветя бяха превзели всяка градинка. Направихме си снимки на мостовете над река Янтра. Габрово се оказа красив град.

Тръгнахме си обратно за Плевен доволни от преживяното и преизпълнени с много впечатления, и възторг.

Довиждане Трявна! Довиждане Габрово! Здравей, мой град Плевен!

 

Още новини