Честит Национален празник!

Учениците от Vа и Vб клас на СУ „Иван Вазов“ посетиха изложба в къщата музей „Цар Освободител Александър II“ на 27.02.2018г., във връзка с Националния празник 3-ти март

3-ти март е забележителна дата в историята на България. Всяка година на този ден ние споменаваме героите, които са дали живота си за свободата на България. Тяхната съдба е неразривно свързана с родната земя и с бъдещето на Родината. Драматична е била съдбата на българския народ. Векове наред той е живял в робство и всеки спомен от миналото е болезнен. Ала народът не се е примирявал, а мъжествено е отстоявал своите стремежи.

По повод 140 години от Освобождението в нашия град гостува изложба с личните вещи на д-р Георги Странски. Заедно с класа ми и съучениците от 5а клас, посетихме Къщата музей „Цар Освободител Александър II“ на 27.02.2018 г., където са изложени експонатите.

До този момент името на д-р Георги Странски свързвах единствено с името на болницата в нашия град. Благодарение на изложбата научих, че той е бил близък приятел и съратник на големия наш поет-революционер Христо Ботев. Участвал е в Руско-турската освободителна война като лекар, а след подписването на Санстефанския мирен договор на 3-ти март 1878 г. е назначен за управител на плевенската болница. Освен като лекар, той активно е участвал в обществено-политическия живот на страната ни след Освобождението.

Изложбата включва 12 лични вещи на д-р Георги Странски сред които: личен печат, ордени, грамоти, документи, писма.

На този велик българин, дал живота си в полза на Отечеството, аз искрено се възхищавам, заради умението му да се отнася достойно с това, което прави и за всичките добри дела, които е сторил. Като лекар, дипломат и политик  той винаги е поставял интересите на родината на първо място и не е търсил слава. Мисля, че човек като него заслужава уважение. А и не само той. Има още много знайни и незнайни борци, писатели, творци, без които днешна България нямаше да съществува на картата на Европа. Според мен д-р Георги Странски е велика личност, направил е много и е човек, допринесъл за изграждането на Нова България. За тези си дела уверено мога да го нарека български герой.

Деница Луканова, Vб клас

Посещение на изложба

На 27.02.2018г. заедно с класа си ходих в къщата музей „Цар Освободител Александър II”. Посещението ни беше част от честванията на Националния празник на България 3-ти март.

Научихме, че тази къща е построена през Руско-турската освободителна война. На 11 декември 1877г. В този дом е посрещнат тържествено руският император Александър II. От името на плевенските граждани му е връчен благодарствен адрес и в присъствието на великия княз Николай Николаевич, румънския княз Карол I, руският военен минитър Милютин и видни руски генерали той се среща с пленения турски маршал Осман паша.

От 12 до 22 декември 1877г. В къщата живее и работи първият военен губернатор на Плевен – ген. Михаил Димитриевич Скобелев. По инициатива на комитета „Цар Освободител Александър II“ къщата е откупена за музей. Около него се оформя красив парк. За изработването на оригиналната ограда се използват дула от руски и трофейни турски оръдия, цеви от пушки, саби и щикове, предоставени от руското военно министерство.

Къщата музей „Цар Освободител Александър II“ е открита и тържествено осветена на 3 септември 1907г. в присъствието на княз Фердинанд I, великия княз Владимир Александрович, великата княгиня Мария Павловна, ген. Пьотър Пареснов, руски генерали, български министри, депутати, членове на комитета „Цар Освободител Александър II“, поборници и опълченци, гости и граждани на Плевен.

Магдалена Вълчева, Vб клас

Моето впечатление от посещението на изложбата

Този вторник, аз и моите съученици, посетихме къща – музей „Цар Освободител Александър втори“. Беше наистина много вълнуващо. Научих интересни факти за живота и дейността на доктор Странски  и разгледах къщата, която е обзаведена в модерен за онова време стил. Тя е принадлежала на търговецът Иван, а самият Александър Втори е посещавал мястото често. Къщата има четири стаи – спалня, кабинет, детска стая и трапезария. Иван е имал две деца – момиче и момче.

Освен старовремската архитектура, другото нещо, което ме впечатли беше изложбата, в която бяха включени някои от вещите на доктор Странски. Например чантата му за документи или пък саморъчно написаната му история. Най – интересната част от  изложбата според мен беше кутийка със стъкълца, които са били част от каретата на Александър Втори, преди да я взривят.

Аз съм щастлива, че се докоснах до миналото и обогатих знанията си за българската история, в навечерието на Националния ни празник 3-ти март!

Пламена Тодорова, Vб клас

Какво е за мен 3-ти март?

За мен 3-ти март е значим и светъл  празник, на който  прекланяме глава и почитаме паметта на хилядите хора, дали живота си за най-святото – свободата.

На този ден през 1878 година в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война. На картата на света отново се появява свободна България след петвековно османско робство. Тя се нарежда сред другите европейски държави и поема пътя на своето развитие. На този ден целият български народ отдава почит, уважение и благодарност към онези, които са воювали и защитавали свободата ни. Спомняме си за великите герои от българската история, белязали я със знака на родолюбието и саможертвата – Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Георги Раковски. Те оставят светла диря в нашата история с делата си и доказват, че българският народ е силен и има дух за свобода.

3-ти март! Денят на Освобождението! Денят на СВОБОДАТА! Да сведем глава и почетем паметта на нашите деди! Да съхраним надеждата, която те са ни завещали! Надеждата, че ще пазим България, ще се борим за нашите права и ще ценим и обичаме родния език. Нека опазим чисто и неопетнено всичко българско!

Елина Мълчиниколова, Vб клас

Трети март в Плевен

На 3-ти март 1878 година в малкото селце Сан Стефано, недалеч от вечния Цариград, се подписва мирен договор между Русия и Турция. В него се признава съществуването на България. Войната завършва с успех за руси, украинци, финландци, румънци, българи и др. смели войни.

Знам, че по-късно започват преговори между Великите сили на Европа и са отнети  части от България, но това не намалява значението на 3-ти март. Той поставя край на 500 години робска участ за моя народ.

Родният ми град също дава своя принос за свободата. Известна е битката за Плевен, продължила няколко месеца до 10-ти декември.

Днес тези събития са запазени за поколенията чрез построената преди 40 години „Плевенска панорама”. В нея виждаме последователно битките  за обсадения град.

В центъра на Плевен се издига емблемата на града – величествения Мавзолей храм-паметник, който е костница на загиналите участници в битките.

В околностите на града има села, които носят имена на генерал Тотлебен, поручик Горталов, а големите паркове са неречени „Скобелев” и „Лавров”.

Музеи, паркове, улици, площади в Плевен напомнят за трагичното и героичното в битките за града.

Вечен огън гори пред Мавзолея храм-паметник. Ние, днешните българи, свеждаме глави пред подвига на освободителите на Плевен и България.

Лия Арнаудова, Vб клас

Трети март – ден най-съкровен в календара на българската история

Отново е 3-ти март – свещена дата, белязала нашето Освобождение. Ден, в който си спомняме за примера, славата и саможертвата на българските герои. Ден, който показва на българите, че жертвите на Априлското въстание не са били напразни, че сме потомци на герои, извоювали свободата ни, дали кръвта си, за да се радваме на свободното синьо небе над родината ни. На този ден изгрява бългрската СВОБОДА и ставаме самостоятелни като народ, който може да гради своето собствено бъдеще.

Родината ни е осеяна с паметни места, напомнящи за славните героични дела и саможертвата на опълченците. Свободата ни е пряко свързана с един „чутовен“ връх в Балкана. На Шипка и до днес се извисява един паметник – внушителен, величествен и горд.

Много е изстрадала родината ни, много майки са били почернени, много деца са осиротели, за да можем днес да се радваме на свободата си.

И днес, със заслужена национална гордост свеждаме глави пред героите на времето, които са част от нас, част от българския народ. Затова трябва да знаем за тях, за техните подвизи, да помним техните послания, които са валидни и сега.

И днес, повече от всякога трябва да сме верни на българските корени, да сме признателни, да сме отговорни към нациналните ценности, завещани ни от българските национални герои.

И днес, повече от всякога, слушайки националния химн, възпял силата, красотата и величието на Родината, трябва да се гордеем с това, че сме българи, че растем и живеем по тези земи.

Трети март е ден на равносметка, на благодарност и преклонение пред България.

Аз обичам България, гордея се, че съм родена тук и обещавам, че ще съм достойна българка!

Ванеса Денчева, Vб клас

 Трети март

Трети март е един от най-големите български празници, който честваме с голяма гордост. Спомняме си за съдбата на героите, дали живота си за нашата България. Съдба, свързана единствено и само с родната земя и нейното бъдеще.

Събрали сме се всички пред къщата  музей „Цар Освободител Александър II”. Сърцата ни трепетно туптят от това, което ще видим, от това – до което ще се докоснем. Всички сме затаили дъх и влизаме. На  11.12.1877г. в този дом тържествено е  посрещнат  руският император Александър II.  От името на плевенските граждани му е връчен благодарствен адрес и в присъствието на Великия княз Николай Николаевич, румънския княз Карол І, руския военен министър Милютин и видни руски генерали, той се среща с пленения турски маршал Осман паша. Слушаме с интерес историята на нашите предци, на нашите освободители. Запечатваме всичко, с най-малките подробности в малките си сърчица и сме доволни от знанията, които ще останат пример за нравствения героизъм, за мъченичеството на българина – мъченичество, което го превръща в герой.

Благодарение на борците за свобода, на тяхната всеотдайност и любов, ние сме се съхранили като народ, култура и език. Затова за мен 3-ти март не е само празник, 3-ти март е венец на нашия нацонален дух, който помни жертвеността на руските войски и дързостта на българските патриоти.

В Плевен и на Шипка са издигнати паметници, които засвидетелстват нашата благодарност към делата и саможертвата на героите. Отдаването на почит към тях е дълг на нас, съвременните българи. Ботев, Левски, Раковски  живеят в нашия дух и памет. Те са личностите, посочили ни пътя, по който да вървим.

Затова нека всеки ден за нас е 3-ти март и почитаме нашите революционери, народни будители и герои. Ние, техните наследници сме горди и искаме да живеем свободно, в свободна страна, в нашата България, за която те дадоха живота си преди 140 години.

Василена Бааджиева, Vб клас

Back to top button