Защо българското образование изпадна от Топ 400

Неотдавна ежегодният списък на влиятелния вестник „Таймс” показа, че българското образование е извън световните класации. В престижния списък „Топ 400“ на британската медия няма нито един български университет, въпреки че присъстват различни университети от Африка.
Първи е Калифорнийският технологичен институт, а на второ и трето място са британският Оксфорд и американският Станфорд.
Попитахме преподаватели, студенти и ученици какво е тяхното мнение.

 

Катя Ралчева
преподавател по биология 

За последните 20 години в Бългрия се случиха промени, които няма да бъдат записани в най-светлите страници на нашата история. Част от тях засягат и българското образование и пазара на труда. Оказа се, че доста добре образовани и амбициозни хора със закриването на предприятия се оказаха без всякакви възможности за приличен и достоен живот, а други – с цената на немалко комромиси, успявят да покрият елементарните си човешки потребности. Накратко казано, умственият труд в България не е добре платен. На пръв поглед може да се очаква, че интересът за получаване на висше образование би намалял. Това обаче не е така. Една от причините за това, за наша гордост, е вековният пиетет на българина към наука и образование. За жалост това се използва от група хора за осигуряване на добри доходи от преподаване и писане на научни трудове със съмнително качество, които с методи на принудата продават на студенти. В последните години броят на младите намалява, а броят на университетите се увеличава. Някой да е чувал за прекъснал студент поради лош успех?! Явно качеството на образованието ни спада и не е  учудващо, че българските университети са далеч от 400-те най-добри. Като се прибави и фактът, че сме затънали в непочтеност, достигаме до истината: „Те ни лъжат, че ни образоват, ние ги лъжем, че учим”. Тази самоизмама служи само на глупците. В развитите общества няма кого да заблудим. Ако и в бъдеще сред политиците липсват воля и ясна концепция за българското образование, сривът на грамотността ще придобие грандиозни размери. Но пък университетска диплома ще има всеки. Каква по-изкривена представа от тази? 

Гергана Минчева 12и

Липсата на български университети в класацията „Топ 400” на „Таймс” е показателно за нивото на българското образование. Може би тук може да намерим отговора на въпроса, защо младите хора предпочитат да учат в чужбина. Завършването на образование в престижно учебно заведение с високо ниво на преподаване, с голям набор от ресурси и с възможност за научно- изследователска и международна дейност, както и с международно призната диплома, е предпоставка за създаване на бъдеща стабилна кариера. Как една държава се надява да бъде призната в международен план, щом нито една нейна образователна институция не е. Неефективността и ниското ниво на висшето образование е сериозен проблем, на който управляващите трябва да обърнат внимание, защото хората, излизащи от висшите учебни заведения, са бъдещето на нашата страна.

Инна Попова,
Випуск 2010 СУ”Климент Охридски”

Не мисля, че е изненада това, че българските университети изпаднаха от топ 400 на най-престижните в света. Това са реалните ни възможности, все пак става въпрос за конкуренция в световен мащаб. Това е сериозен  проблем и вината е на ръководството на университетите, на преподаватели, но и на самите студенти. Няма как на един студент да му бъдат дадени знания, които той отказва да приеме. Сблъсквам се с много хора, които учат висше образование само заради едната диплома. А как ще се реализират после с тази диплома, без да имат реални знания, не е ясно…

Преди близо три години се записах смело и с гордост в първия български университет „Св. Климент Охрдиски”. Да си призная – представях си го малко по-различно. Но няма как да видиш истинското лице на българското образование, докато не влезеш в системата. Мога категорично да кажа, че цялата система в този университет се крепи на стара слава. Остаряла материална база, ограничен брой млади, съвременнно мислещи преподаватели и администрация на нулево ниво – само част от нещата, които смятам, че трябва да бъдат променени в СУ. Това, от което също бях много изненадана, е, че мнозинството от преподавателите вярват, че им се плаща не за да ни обучават, а за да ни диктуват. Буквално и дума по дума, неща, които можем и сами да прочетем.

Нужна е спешна модернизация на учебния процес – необходима е повече ангажираност към мнението и интересите на студентите и изграждане на адекватна материална база за обучение (каквато липсва в журналистическия факултет, в който уча). Въпреки това мисля, че прилично образование може да се получи и в България. Има какво да се научи, стига да съумееш да си вземеш това, което ти е нужно. Винаги ще има недоволни и крайно негативни мнения и нападки срещу българското образование. Вярно е, че не е най-доброто, но е единствено, с което разполагаме.

И за да завършва оптимистично, ще кажа, че имам едни доволни и спокойни студентски години. Вярвам, че няма ненаказано добро. И щом полагаш необходимите усилия да се реализираш, винаги успяваш.

Back to top button