За ученето и научаването или „Момченцето“

„Веднъж едно момченце отишло на училище.

То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището не му изглеждало толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:

 

– Днес ще нарисуваме картина.
– Чудесно! – казало си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко: лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки. Извадило кутията с пастели и започнало да рисува. Но учителката казала:
– Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.

– А сега-казала учителката,-ще рисуваме цветя.

– Чудесно!-помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя. И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа.
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стебло.
– Готово! – казала учителката-Сега може да започвате.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката-червено, със зелено стебло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън савсем само, учителката казала:
– Днес ще моделираме с глина.
– Чудесно!- казало момченцето. То обичало глината.
То можело да направи всичко от глина: змии и снежни човеци, слонове и мишки, коли и камиони. И започнало да дърпа и стиска топката от глина.
Но учителката казала:
– Чакайте! Рано е да започвате! – и почакала докато всички се приготвят.
– А сега – казала учителката- ще моделираме чиния.
– Добре! – казало момченцето. То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери. Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа как.
И тя показала как да направят дълбока чиния.
– Готово -казала учителката. – Сега може да започвате!
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята. Неговата му харесала повече. Но не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния, като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правило нещата по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище. Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води направо до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
– Днес ще нарисуваме картина.
– Добре! – казало момчето. И зачакало учителката да му каже какво да прави. Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнало до момченцето, тя казала:
– Не искаш ли да рисуваш?
– Искам – отвърнало момченцето. – Какво ще рисуваме?
– Не зная, преди да си го нарисувал – казала учителката.
– Как да я нарисувам? – попитало момченцето.
– Ами както искаш- казала учителката.
– И с какъвто цвят искам ли?- попитало мамченцето.
– Точно така – казала учителката. – Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
– Не зная – казало момченцето. И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата през която да се влиза направо от двора.“

 

Хелън И. Бъкли

http://bglog.net/nachobrazovanie/16184

 

Back to top button