Всяко нещо, направено с обич, става хубаво

Всяко нещо, направено с обич, става хубаво

“Голямата ми любов е желанието ми да помагам на хората, да работя за тях”, това и още сподели кметът на Плевен Найден Зеленогорски, разговаряйки с нас. 

Решихме в навечерието на празника на Плевен и празника на нашето училище да се срещнем с него. Той с готовност отговаряше на нашите въпроси. Разказа ни за семейството и детството си. Ето какво научихме от него:

– Какъв мечтаехте да станете?

– Не съм имал намерение да се занимавам с обществена дейност. Когато бях дете, исках да стана рокмузикант или кинорежисьор, после се занимавах активно с литература. Завърших икономика и започнах да се занимавам с политика.
– Аз съм на 14 години. Вие на 14 години какво правехте, какво Ви вълнуваше?
– Занимавах се със спорт – играех баскетбол, с различни извънкласни дейности, с ангажиментите ми в училище, мислех какво трябва да продължа да уча. Както тогава, така и сега, 7-8-ми клас е един водораздел, при който трябва да прецениш в коя област да се ориентираш.
– Разкажете ни за първата и за голямата си любов.
– Любовта в детските години е малко неосъзната, не е задължително тя да бъде в конкретен физически субект, а е възможно да е ирационална. Що се отнася до голямата ми любов, това е желанието ми да помагам на хората, да работя за хората и разбира се, семейството ми и близките.
– Обичате ли работата си?
– След като 12 години я върша, значи я обичам. Понякога се ядосвам, защото нещата не се случват толкова добре, колкото ми се иска, понякога има много спънки за осъществяването на проект, но самият факт, че трети мандат съм кмет на Плевен, означава, че обичам това, което правя, правя го с голямо желание, с любов, а всяко нещо, направено с обич, става хубаво. Надявам се, че и моите съграждани оценяват работата ми.
– Как протича един ваш ден?
– Вероятно знаете, че кметът има ненормиран работен ден, което означава, че може да е 24 часа в денонощието, тоест може и посред нощ да имам ангажименти. Но когато говорим за един нормален ден, сутрин, когато дойда на работа, се запознавам със ситуацията, моите пиари ме запознават с информацията в медиите по отношение на общината. След това имам записани срещи – със служители на общината, с граждани, с представители на институции, с представители на бизнеса. Следват заседания, пресконференции, подписване на документи. Има дни, в които подписвам по 500–1000 документа, което е доста тежко и човек трябва да има абсолютно доверие в колегите си. Няма как да прочетеш 500 страници и да си напълно наясно с всичко. Вечер идва ред на концерти, театрални постановки, различни събития, свързани с културата и социалните проекти в града. Един нормален работен ден протича от 8,30 сутринта до 8,30 вечерта.
– Коя книга четете сега?
– В момента препрочитам една книга на Франсис Скот Фицджералд, един от любимите ми автори, “Великият Гетсби”, една от любимите ми книги. Обичам българска и американска литература и сред американските автори любими са ми Ърнест Хемингуей и Фицджералд.
– Имате ли достатъчно свободно време и с какво се занимавате тогава?
– Обичам да съм със семейството си, с моята дъщеря, обичам да чета, да се разхождам сред природата, да спортувам. Дори и просто да седя и да мисля за своите си неща, без да имам ангажименти и социални контакти. При мен ежедневно има контакти, понякога с десетки хора на ден, което ме натоварва много.
– Вашата дъщеря иска ли да мине по пътя Ви и интересува ли се от работата ви?
– Тя се интересува от работата ми. Сега се занимава активно с цигулка. Смятам, че е доста запозната с политиката в България. Бих се радвал повече млади хора да се интересуват от политика, защото демокрацията, изборите, политическите партии, всичко свързано с политиката, е част от живота и не можем просто да седим отстрани и да гледаме какво се случва. Всеки трябва да участва по един или друг начин, за да бъде ангажиран с това, което се случва в града, в страната, а не просто да казва тези не ме харесват, другите не ми харесват. Ако не си пуснал бюлетина и ако нямаш пълнолетие и право на глас, не си ангажиран с това, което се случва. Смятам, че дъщеря ми има мнение по обществено-политическите теми на деня.
– Кои са проектите, които разработвате в момента?
– В момента най-активно работим по проект за саниране на училища, в който е включено и училище „Иван Вазов“ . 8 плевенски училища ще бъдат основно ремонтирани. Има и още един проект за реконструкции и ремонтиране на улици и булеварди в Плевен, както и проект за транспорта на града и за изграждане на ново сметище. Инвестициите са много големи и това наистина е нещо доста значимо за Плевен.
– Какви решения трябва да бъдат взети за улесняване и подобряване на училищната дейност и какво мислите за образованието сега?
– Най-важното е да има нормално финансиране. Аз и моите колеги категорично подкрепяме образованието и неслучайно една огромна част от бюджета отива основно за образование и култура. А на въпроса, какво мисля за образованието, ще кажа, че за съжаление имаше сериозни проблеми през годините за осигуряване на финансите за него и смятам, че нещата се нормализираха през последните няколко години. Но в момента има едно отстъпление и българското образование не е на най-доброто си ниво и причината не е само заради проблема с финансирането. Но има и много елитни училища като „Иван Вазов“, в които наистина се получава висока степен на образование.
– Как виждате града ни след 10 години? Ще се подобри ли или ще се влоши?
Предполагам, че ще се подобри, защото вече има много пари, които може да използваме от Европейският съюз и най-важното е да има средства, с които да разработваме нови проекти и да накараме голяма част от съгражданите ни да са по-активни в подпомагане на процесите, които се развиват в общината, да бъдем по-грижовни и да бъдем по-добри и да се грижим за града ни. Радвам се, че въведохме системата за разделно събиране на отпадъците. Ангажирахме и доста деца с това, да се научат да пазят природата чиста и да работят за екологията. Смятам че е един положителен факт.

 

 

Памела Дилова 8л
Весела Маринишева 8л

Още новини