Вили Атанасова: Не искам детето в мен да си отиде

Вили Атанасова е начален учител в СОУ”Иван Вазов”. От 26 години тя е първата учителка на много малчугани. Ще я познаете – по усмивката и добронамерения тон. Поводът да я поканим на прицел е нейната 50-годишнина. Нека чуем какво мисли тя за децата изобщо, за своите ученици, за образованието днес. Поканваме и всички учители и ученици от нашето училище да споделят съгласие или несъгласие с отговорите й, да изразят своето мнение по повдигнатите въпроси.

– Защо избрахте тази професия?

– Като дете, когато играех с приятели на ученици и учители, аз бях учителят и ми харесваше. Бих казала, че тази професия е една моя сбъдната мечта.
– Чувствате ли се по-уверена сега, отколкото в началото на учителската ви практика и на какво ви научиха децата през годините?
– Разбира се, че сега се чувствам по-уверена. Рутината, която съм придобила с годините, практиката си имат своя положителен резултат върху работата. От децата се уча непрекъснато и това много ми помага. Но най-важното, на което са ме научили, е търпението. Болшинството от тях се страхуват от това, което им предстои и това чувство е изписано на лицата им на 15 септември. От тях разбах, че детето в мен никога не бива да си отива. Разбира се, опитът носи и негативи, но вие сега питате за друго.
– Какво е чувството, когато приемате нов клас, и какво – когато изпращате?А когато срещнете бивш ученик?
– Когато посрещам малките ученици, изпитвам притеснение и вълнение, а когато ги изпращам, усещам тъга и удовлетворение от постиженията си. Смесени са чувствата ми, когато съдбата ме среща с бивши ученици. Приятно ми е, когато ме спират, за да разговарят с мен, да споделят как са се реализирали. С болка преживявам тези, за които съм положила много труд, а те ме подминават, без дори да ме забележат и поздравят.
– Имало ли е моменти, през които Ви е дотягало?
– Понякога се разочаровам от учениците си, но никога не ми е дотягало. През ваканциите дори ми липсват детските гласчета, смехът и шумът им.
– Времето променило ли е нас, децата? И към какво – към по-добро или към по-лошо?
– Времето, в което живеем, е динамично. То променя хората и дава отражение върху възпитанието на децата им. Мисля, че родителите отделят малко време на децата си и разчитат изцяло на учебните заведения. С деца от такива семейства се работи по-трудно. Но не при всички семейства е така. От резултатите след време е видно всичко, но обикновено е късно да се поправи станалото.
– Разкажете ни забавна история, която Ви се е случила през годините като учител.
– Забавните истории са твърде много. Те са свързани с детското любопитство и малкия жизнен опит на моите ученици. Тази комбинация прави децата директни, прями. В час често пъти задават внезапно въпроси, които не са свързани изобщо с учебното съдържание или с конкретния урок. И често се получават неловки ситуации.
– С кои е по-лесно – с първи или с четвърти клас?
– Не е лесно нито с първи, нито с четвърти. В първи клас труден процес е ограмотяването, а в четвърти учебното съдържание е повече и по-трудно. Освен това им предстои и външно оценяване.
– Какво ще кажете на тези от нас, които са решили да станат учители – да се отказват ли?
– Приветствам тези деца. За да го има българското училище, са нужни и учители, които да обичат работат и родината си.
– Имате ли си хоби?
– Нямам точно определено хоби, но обичам да шия, да чета в малкото свободно време , което ми остава, и да се разхождам с приятелки.
– Какво мислите за образованието днес?
– Образованието е добро само в реномираните училища, които остават все по-малко. Образованието възпитава, но не само то. Според мен трябват правила, които да се спазват от всички, и тези правила да са такива, че да стимулират индивидуалността и развитието на личността.
– За или против униформите и защо?
– Аз съм за униформите, но те да не бъдат еднакви за всички ученици. Всяко училище да има своя и тя да бъде съобразена с времето, в което живеем. Всеки от вас да я носи с удоволствие, а не по задължение.
– Ако сте министър на образованието, какво бихте променили?
– Обема на учебното съдържание, да има повече часове за затвърдяване на учебния материал, да има повече практически задачи и наблюдения в уроците, да има повече въпроси и задачи в учебниците, свързани с логическото мислене на децата, да се намали броят на учениците в паралелките.
– Какво пожелание ще отправите към вестника?
– Бъдете оптимисти! Вярвайте в себе си, само напред и нагоре!

Михаела Коларска – 8л
Моника Маринова – 8л

Back to top button