Вазовци отбелязват 149 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски

И умря за свободата
на народа-мъченик,
но остана жив в сърцата,
българино най-велик!

 

149 години ни делят от онзи февруарски ден на далечната 1873 г. когато в покрайнините на тогавашна София, Васил Иванов Кунчев, геният на националната ни революция прие своето причастие с думите „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството“, след което беше обесен.

Денят, в който Дякона увисна на бесилото, е сред малкото дати в националния и историческия календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, за да си дадем сметка за пътя, по който върви народа ни, за постигнатото и пропуснатото през годините.

Поглеждайки към делото на Дякона, през призмата на времето, всеки един гражданин трябва да предаде на поколенията за напред името и подвига на Левски!

Децата от подготвителна група с р-тел Силвия Бетовска и учениците от 2. клас с кл. р-ли Красимира Найденова, Станка Ненчева, Лидия Коцева, Снежка Лишкова, Ива Георгиева и Наталия Тодорова изпълниха седмицата с инициативи в памет на Апостола – рецитираха, пяха, слушаха разкази, гледаха презентации и филми за живота и делото му,  разходиха се виртуално в родната къща и музея на Левски в Карлово, изработиха лапбук с мисли и цитати, с имената и прозвищата, снимки и материали за личността му. Подготвиха триизмерна апликация на великия син на България. Рисуваха портрета му, попълваха интересни работни листове и книжка.  Участваха в състезания по математика и краснопис, а най-добрите ученици получиха грамоти. Емблеми с лика на Апостола затрептяха на гърдите на второкласниците и ги накараха да изпитат гордост, че са негови наследници. Посетиха паметната плоча, на мястото, където е бил домът, в който е създаден първият революционен комитет в България. С огромно  вълнение и признателност малките ученици поднесоха цветя пред паметника на Левски в центъра на града.

Всяка година почитаме безсмъртното дело на един смъртен човек, за да пребъде във времето безкористната му саможертва.

И днес се прекланят децата
на Левски пред подвига свят.
С Апостола на свободата
сме горди пред целия свят.

 

Back to top button