В търсене на иновационна педагогическа практика

В търсене на иновационна педагогическа практика

В ТЪРСЕНЕ НА ИНОВАЦИОННА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО (втори клас )

Присъединяването на България към новото европейско пространство поставя редица предизвикателства и възможности пред съвременното българско училище. Докладът “Конкретни бъдещи цели на системите на образование и обучение”, одобрен от Съвета на Европейския съюз през март 2001г., определя три стратегически цели на развитие в тази насока:

– Подобряване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;

– Улесняване достъпа на всички до тях;
– Отваряне на системите на образование и обучение към широкия свят.

Стратегическата цел е европейската икономика да стане най-динамичната икономика в света, базирана на знанието. Развитието на висококачествено професионално образование и обучение е съществена и неразделна част от тази стратегия, особено по отношение подпомагането на социалното приобщаване, уменията за работа, мобилности и конкурентноспособност.
Въвеждането на новости в процеса на учене се обвързва с устойчивостта на образованието. Това ни кара да се заинтересуваме от проблемите около нас. В контекста на устойчивото развитие образованието означава „учене през целия живот, а не само усвояване на истини за определен период от време”. (2) Образованието да създава значима за младия човек атмосфера, която да е основана на себепознанието и постоянно образование на личността.

Новите образователни изисквания се опитват да утвърдят на по-високо ниво педагогическа култура, свързана с прилагането на прагматични образователни модели, осигуряващи достъп на подрастващите до овладяването на познания и умения, които имат пряко отношение към задачите на тяхното развитие, потребности и ежедневни проблеми. Училищното образование се ориентира към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения, необходими в реалния живот. Запознаването с икономическите знания, както и предприемаческите нагласи и умения на всички нива през целия живот на човека ще играят все по–важна роля в една пазарно ориентирана икономика. Обучението по предприемачество от най-ранна възраст е приоритет както в националните, така и в европейските програмни документи за модернизиране на училищното образование. Обръща се внимание на формиране на ценности, знания и предприемаческа култура, както и възприемането на предприемачеството като алтернатива за бъдещо развитие и професионална кариера.

Учебните предмети, свързани с предприемачество в тесен смисъл и възпитанието в предприемчивост в по-широк план, присъстват в цялостния курс на образование. В началния етап те са твърде разпокъсани и несистематизирани. Въвежда се съдържателното ядро „Аз и светът на възрастните”, чрез което се цели включването в учебните програми на знания и умения, свързани с различаване на основните видове собственост, професии, разбиране ролята на съвременния пазар, на парите, на личния бюджет. В тази степен се „разиграват” елементарни пазарни ситуации, базирани основно върху игровата форма. Добива се обща представа за бизнеса и ролята на предприемача в обществото като отделни акценти в преподаваните учебни дисциплини в начален етап.

МОМН стартира през учебната 2010-2011 година пилотно въвеждане на обучение за формиране на предприемачески умения в българските училища.

Обучението е структурирано по глобални теми: „Ние” в 1. клас, „Нашето семейство” във 2. Клас, „Нашата общност” в 3. клас и „Нашият град” в 4. Клас.

Учениците от втори клас се обучават в пет урочни единици:

1. „Нашето семейство” – с помощта на плакат, на който е нарисуван един квартал и всички семейства, които живеят в него, учениците разбират по-добре какво представлява семейството. Откриват по какво си приличат и се различават членовете на едно семейство и как работят заедно, за да направят по-хубаво мястото, където живеят.

2. „Нуждите и желанията на нашето семейство” – учениците разбират, че всички семейства се нуждаят от храна, облекло и подслон и започват да правят разлика между нужда и желание.

3. „Професиите в нашето семейство” – учениците разбират, че като работи, семейството получава пари, за да плаща за своите нужди и желания.

4. „Да открием на картата” – с помощта на голяма карта учениците откриват откъде семейството удовлетворява своите нужди и желания.

5. „Да платим за нашите нужди и желания” – учениците научават, че за да могат да плащат за своите нужди и желания, те трябва да работят. Посредством ролева игра те „работят и плащат” за своите потребности и осъществяване на мечти.

Усвояването на определени знания в рамките на класната стая се възприема като естествено при учениците от втори клас, но се оказва, че е недостатъчно условие за формиране на необходими умения за практическа реализация и способност за действие.

Именно по тази причина се акцентира на излизането от традиционната класна стая и създаване на реална възможност за връзка между образователния процес и икономическата реалност.

– Съотношението теория – практика и дозирането му в процеса на формиране на предприемачески умения в начален етап на образование способства за развитие на личностни качества – инициативност, организираност, креативност, бърза реакция, вземане на правилни и гъвкави решения, независимост. Те са полезни и необходими за всяка трудова дейност.

– Обучението по предприемачество е плод както на учители и ученици, така и на родители, както и на действащи бизнесмени, които могат да бъдат важни консултанти и на учителите и учениците. Те предоставят неоценима помощ в практическото обучение.

– Срещите с реални участници в бизнеса показват модели на успели хора.

– Предприемачите имат нужда от финанси, за да превьрнат амбициите си в реалност. За да могат да стартират своето предприятие, да започнат производство, да спечелят и да подържат своето производство се нуждаят не само от идеи, но и от средства за осъществяването им. Заедно с това голямо влияние оказва и стимулирането чрез заплащане труда на учениците, когато те изработят свой продукт и го предлагат на пазара. Всичко това не само налага, но и дава възможности за изнасяне на учебния процес извън рамките на класната стая и училището и преминаването му към реалния живот, където практически се развиват индивидуални умения за взимане на решения, въображение, изобретателност, находчивост, творчество, критично мислене, решаване на проблеми, инициативност. Това води до самоувереност, оптимизъм и самоутвърждаване.

– Ако целият този процес е подкрепен и от истинско, макар и съвсем детско производство на продукт, неговото представяне на пазара, продажбата му и реалното печелене на реални пари се вижда истинското предприемачество или способността да се превръщат идеите в действия. Заедно с това не бива да се забравят и моралните ценности като взаимопомощ, съпричасност, благородство, изразяващи се в благотворителност към деца в неравностойно положение. Благотворителността от деца за деца излиза от рамките на общоприетите дейности, включващи се в това понятие или поне така се получи в този случай в описаната процедура:

1. Децата решават да изработят поздравителни картички от цветна хартия и картон.

2. Продуктът има цена. Децата определят себестойност и печалба.

3. С нициативата „благотворителност от деца за деца” представят продукцията си и продават картичките на щанд в училище.

4. Директорът пръв купува и в непринуден разговор разбира от учениците за идеята им, което ги мотивира – първата реална продажба е много важна.

5. Семейството купува.

6. Учат се да предлагат и рекламират продукцията си и запознават с благородния замисъл.

7. Отчет на спечеленото и решение за подарък за деца в неравностойно положение – луксозни детски енциклопедии и приказна съкровищница.

8. Част от спечеленото се отделя за финансиране на ново производство.

9. Държавни институции се грижат за децата без родители, но им липсват семейство, приятели, обич, търсим контакти с тях, защото искаме да бъдем приятели.

10. Привличане на семействата на учениците към детската инициатива, за да предадем топлота и обич на децата в неравностойно положение в навечерието на Коледа. Всяко семейство приготвя традиционни коледни сладки, за да ги дарят на своите приятели.

11. Всеки ученик подарява своята любима играчка, която носи много детска обич на децата без родители.

12. Покана и посрещане на новите приятели в нашето голямо училище.

13. Учениците разказват на приятели, на семейство, на учители за тяхната инициатива – СРЕЩАТА.

„Човешката дейност в никакъв случай не е винаги планова, често е обусловена от случайност, понякога хаотична, нерядко имитираща или по „игрови модел”.

В противовес на това, икономическата дейност, ако се желае да е успешна, трябва винаги да бъде планова и разумна. „Без планиране, т.е. без навременно отсяване на алтернативните възможности за решения и тяхната оптимална комбинация, няма икономика”. (1)

В този смисъл продължаваме да вървим към търсенето и откриването на оптимална технологична процедура за обучение по предприемачество във втори клас, съотносима с най-добрите педагогически практики и приложима в българското училище.

Използвана литература:
1. Д-р Петер Верхаан, Предприемачът, Институт за социални науки и социална политика „Диалог”, Варна, 2005 г.
2. Доклад за Конкретните бъдещи цели на системите на образование и обучение, Стокхолм, 2001г.
Автор: Милена Стоянова Вълова
СОУ „Иван Вазов „гр. Плевен
Рецензент: доц. д-р Славка Ненова

 

 

Още новини