Учителите по темата „Уважаваме ли българския език“

Галина Генкова,
преподавател по български език и литература

В анкетата ”Уважаваме ли родния си език?” участваха 34 ученици от 10и и 10м клас. Целта бе анкетираните да изразят личната си позиция по въпроса, като се даде конкретен отговор, който да бъде аргументиран; да бъдат дадени примери; да се откроят факторите, формиращи отношението на учениците към родния език; да се изрази мнение дали българинът е езиково грамотен и спазва ли езиковите норми; да се направи възможно най-обективна самооценка за владеенето на устната и писмената реч по шестобалната система. Анкетата бе проведена под формата на свободен текст за 20 минути.

На конкретния въпрос:”Уважаваме ли родния си език?”18 ученици отговарят положително; 10 изразяват мнение в пожелателна форма „трябва” и 6 са категорични, че българинът не уважава родния си език. Болшинството от отговорите са в някаква степен аргументирани.
Сред факторите, които формират отношението към езика, учениците посочват интернет, семейството, медиите, училището, приятелската среда. Всички анкетирани отбелязват като негативно влиянието на интернет, където се използва латиницата, не се спазват правописните и пунктуационните правила (вм.ч-4,ш-6,и-й,а-ъ и др.).
Според анкетираните устната им реч е бедна, защото не четат книги, независимо от какъв жанр са. Развитието на технологиите наложи много нови чужди думи, което според тях затруднява общуването. Предлагат, когато за чуждата дума има българска като синоним, то тя да се употребява.
Прави впечатление, че голяма част от учениците открояват семейната среда като важен фактор при формирането на устната реч на децата, правилния изказ на думите, ударенията, структурирането на изреченията. Училището пък е мястото, където се усвоява писмената реч чрез езиковите норми и правила, получават се знания за появата и развитието на родния език.
Анкетата може да отчете адаптивността на устната реч на учениците спрямо средата на общуване – жаргони и диалектни думи в приятелска среда и на улицата и стремеж за придържане към книжовните норми при общуване в официална обстановка, която за тях се свързва с учебната работа в час. Доминиращо е мнението, че повечето българи не са достатъчно езиково грамотни, както по отношение на устната, така и по отношение на писмената реч. Някои споделят мнение, че е недопустимо да владееш по-добре чужд език, отколкото родния език, че в училище изучават повече английски език, а български език и литература – само три часа. Изразено е мнение и за речта на публични личности, изявяващи се най-вече в различните телевизии – правоговорни грешки, неправилен изказ, неясни мисли, което показва не само неуважение към родния език, но и липса на елементарна езикова култура. Споделено е мнение, че с книжовна реч – устна и писмена, си служат учителите и журналистите в новинарските емисии.
На въпроса: ”Къде съм аз в шестобалната система?” за умението да владеят устната форма на родния език 2 ученици си поставят отличен,16 – много добър, 8 – добър. Писмената си грамотност 7 оценяват за много добър, 15 за добър и 3-ма за среден. Седем ученици не са отговорили на въпроса.
Познавайки езиковата култура на анкетираните, мисля, че те много точно (с едно изключение) преценяват своята устна и писмена грамотност. Общуването ми с тях, както и самата анкета, е доказателство за този извод.
Ето и някои мнения (без редактиране):
”Родният език е нещо, което е във всеки един от нас, нещо, което трябва да знаем, владеем и използваме правилно. В днешно време повече уважават родния език възрастните. Младото поколение все повече се отдалечава от правилната употреба на езика и като че ли все по-малко го уважава.” Полина,10и
„Аз уважавам родния си език, защото той е уникален, благозвучен, няма никъде по света толкова богат език. Неслучайно много наши автори са го възхвалявали и много българи в историята ни са се борили за неговото запазване, за да може и днес да го използваме.” Габриела, 10и
„Аз уважавам родния си език, защото той е моят единствен, уникален, майчин език. Той ни обединява в една нация заедно с нашите традиции и обичаи.” Лъчезар, 10и
„Най-голямо влияние върху формирането на отношението ни към езика, който говорим, има семейството. Моите родители винаги са ме учили да се изказвам правилно и винаги са ми правили забележки, когато се изкажа неточно.”Яна, 10м
„Българинът не уважава езика си, защото не говори правилно. А това се дължи на начина, по който родителите говорят на детето; Учениците не четат достатъчно книги, за да обогатят речника си.” Цанко, 10м
„Много често напоследък се правят изследвания и анкети, които показват, че нивото на грамотност сред българите е много ниско. Но според мен това не бива да ни отчайва, а само да ни мотивира да се стремим към по-добро образование.” Габриел, 10м
Проведената анкета и резултатите от нея провокират още наблюдения, обобщения и изводи, но те са обект на други анализи.

С огромно уважение към екипа на вестника и неговите амбиции!

Галина Генкова

Back to top button