Третокласници организираха тържество за мама

Малчуганите на СОУ „Иван Вазов“ не спират да радват своите майки. Вече ви разказахме за изненадата, която бяха спретнали учениците от 1д клас. Те обаче не бяха единствените. Палавниците от 3а клас също не пропуснаха да засвидетелстват своята любов към най-скъпия човек – мама.

Идеята била на г-жа Даниела Китева, тяхната класна ръководителка. Малките й възпитаници се съгласили без да се замислят и с голямо желание се захванали с приготовленията. Децата имали на разположение една седмица, за да се организират и много се вълнували от това, което им предстояло. Г-жа Китева намерила подходящо стихотворение за всеки от своите ученици. Децата пък приели много сериозно задачата си. С непоколебима готовност те се захванали да научат поставеното им произведение като всеки положил много усилия, за да може да го запомни и да го каже без грешка, така че да зарадва своята майка.

Освен стихотворения, малчуганите решили да включат в празничната си програма и няколко песни. Чрез усвоеното в часовете по музика при г-жа Кося Евтимова и с помощта и подкрепата на своята класна ръководителка, третокласниците подготвили няколко парчета, с които да покажат певческите си умения.

Малчуганите бяха много добре подготвени. Това, което успяха да сътворят за малкото време за репетиции, с което разполагаха, беше майсторски изпипано и по детски непринудено и чисто.

В уречения час любопитните майки пристигнаха в училището и заеха местата си до своите рожби. Скоро в помещението зазвучаха медните гласчета на децата. Останали възхитени от таланта на децата си, майките изразиха с продължителни аплаузи своята похвала и гордост.

Това, което последва обаче беше далеч по-възхитително и въздействащо. Застанало до майка си, всяко от децата отправи поздрав към нея. Малчуганите обаче не просто рецитираха стихотворенията си. Грейнали от радост, те лично се обръщаха към своите майки и казаното беше по детски дълбоко искрено и неподправено. Всяка изречена дума преливаше с чувство на любов, всеки звук стопляше майчиното сърце. Майките наистина бяха трогнати и сълзи на радост и благодарност блестяха в очите им.

Третокласниците обаче не спряха дотук. Всеки от тях беше вложил не просто внимание, но и много чувство, в картичките и грамотите, които бяха измайсторили за своите майки. Личеше си, че малките сръчковци бяха работили с желание и въображение. Нищо чудно, че майките толкова се зарадваха на получените подаръци!

Импровизираното тържество обаче още не беше свършило. Най-вълнуващото тепърва предстоеше и то беше изненада дори и за малчуганите. Г-жа Китева беше проявила много загриженост и внимание и беше решила да направи празненството нестандартно и увлекателно и за майките, и за техните деца. Преподавателката беше измислила шест състезателни игри. Нейното хрумване се оказа наистина сполучливо. Майки и деца работеха в задружни екипи и участваха с желание в подготвените занимателни игри, които изискваха разнообразни умения. Отборите показаха завидни способности да разпознават думички. Всички се оказаха много добри в апетитните задачи по надяждане, а кулинарните дарби, показани при създаването на вкусни плодови салати бяха несравними. Освен това майките показаха колко са сръчни в навиването на кълбенца и дали умеят да оказват първа помощ при спешност.

Кулминацията на празненството беше надиграването. На фона на приятна и разнообразна по стил музика, присъстващите се веселиха и танцуваха. Забавата обаче нямаше да е пълна без кръшното дунавско хоро, в което всички се включиха накрая.

Идеята за празненството беше наистина отлична. Малкото мероприятие стана повод за много усмивки и радост. Майките бяха искрено развълнувани и докоснати от милия жест, а децата сякаш не искаха празненството да свършва. Най-важното обаче беше, че всички си тръгнаха доволни и споменът за приятно прекараното време несъмнено ще остане задълго.

Силвия Тачева – 10и клас

Back to top button