Тема на броя – Уважаваме ли родния си език?

В месеца на духовността повдигаме важен и тревожен въпрос, свързан с уважението към родния ни език. Надяваме се на съпричастност и вярваме, че различните мнения, които предлагаме, ще ви помогнат да определите своята позиция и да станете по-взискателни към себе си. Защото сме убедени, че уважението към езика е съществена част от себеуважението. Независимо от времето и пространството, в които се намираме.

Фактите

Учениците от България, Люксембург и Румъния са най-неграмотни в целия Европейски съюз. Това сочи проучване на Европейската комисия, публикувано на 11 юли 2011 година. Резултатите са базирани на данни от 2009 година, според които 40% от учениците в нашата страна и в Румъния показват незадоволителна грамотност. Тези резултати не са били променяни последните 9 години. Документът отбелязва, че единствено у нас и в Исландия през последните 10 години системата на образование не е била реформирана по начин, който да позволи този недостатък да бъде преодолян.

Според справката на МВнР днес българският език се изучава под различни форми в 28 държави. Най-разпространените форми за обучение са съботните и неделните училища. В университети в Европа и САЩ българският език се изучава наред с други славянски и балкански езици като пряк наследник на старобългарския език.

доц. д-р Гергана Дачева, Катедра по български език
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Доц. Дачева веднага се отзова на нашата молба и отговори с желание на нашите няколко въпроса. Имахме нужда от нейното мнение на професионалист, посветил живота си на каузата „роден език”, за да се убедите, че сме прави в своята тревожност и да ви накараме да се замислите. А и това само е добро начало. Благодарим на доц. Дачева за отзивчивостта. Надяваме се отново да ни помага, ако темата ви е интересна и има нужния отзвук сред вас. Очакваме вашите мнения и конкретни въпроси.

– Родният ни език боледува от употребата на чужди думи (предимно англоезични) и от уличния жаргон в речта на учениците, а и в много медии с претенции. Как може да се излекува?
– Излекуването е трудна мисия, но нещата могат да се оправят постепенно, ако българският език се превърне в ценност за цялото общество и особено за младите хора. Нека само си припомним казаното преди два века от Паисий: „Българино, знай и почитай своя род и език”. Не бива да се сещаме за тези думи само на 1 ноември.
– Много от съучениците ни смятат строгото придържане към правилата (например за членуване на същ. имена, бройната форма, учтивата форма) за консерватизъм и архаизъм, за нещо, което излишно сковава езика. Малка част от нас не мислят така. Какво е Вашето мнение?
– Всеки език има своите правила и съответно своите трудности. Това обаче е неговият развой и не бива с лека ръка да захвърляме идентичността си на българи чрез езика ни. Правописът на английския и френския език не е по-лесен от българския, но съответните нации не си и помислят да го променят, за да улеснят както своите сънародници, така и чужденците. Ценност!
– Какво е бъдещето на родния ни език, при условие че пишем все повече на латиница, назоваваме се с чужди имена на герои от сериали, допускаме да се води дискусия „кирилица или латиница”, а според някои статистики сме едни от най-неграмотните в Европейския съюз?
– Ако наистина смятаме езика си за ценност, то тогава и мисленето ни ще бъде различно. Хората трябва да владеят различни стилови регистри и да ги използват, когато това е уместно. Това е богатството на комуникацията. Както винаги ние сме минали отвъд границите на нормалното. Това също е въпрос на манталитет и ценности.
– Нашите родители все повтарят, че тяхното поколение е много по-грамотно от нас. Да не говорим за това, че ни рецитират Ботев, Вазов наизуст. И наистина са по-грамотни – защо?
– Родителите ви са по-грамотни, защото по тяхно време не е имало толкова средства за комуникация, и през свободното си време всички те са четяли книги – разнообразни по жанр. Това обогатява както мисленето, така и речта на хората. От друга страна, по онова време дисциплината в училище беше строга, обществото не толерираше хора, които са неграмотни. Подиграваше им се. А ето сега един от кандидатите за вицепрезидент пише „збогом”, но това не прави на никого впечатление, защото според повечето хора това няма значение.
– Редно ли е и възможно ли е да има закон за родния език, който да регламентира неговата употреба и дали това ще ни накара да го уважаваме повече и да спазваме нормите му?
– Не е редно да има закон за езика, защото това е система, която се развива спонтанно. Тя може само да бъде наблюдавана и анализирана, като се променят някои от правилата, които са изчерпали своите възможности. Колко много закони има в България, кой обаче ги спазва? Защо да се спазва и този?
– Какво бихте казали на учениците на СОУ ”Иван Вазов”, за да ни помогнете да ги накараме да уважават езика ни?
– На всички млади хора мога да кажа, че уважението към родния език е част от нашата идентичност, за която са се борили много книжовници и възрожденци. Трябва да бъдем малко повече националисти в добрия смисъл на думата и да ценим езика си. Езиковото поведение е част от културата и възпитанието на човека, защото хората се разкриват чрез общуването.

Желая ви успех в начинанието и знайте, че винаги съм на страната на знаещите и борбени млади хора!

С уважение!
доц. д-р Гергана Дачева

Чл. кор. проф. д-р Тодор Бояджиев

Да се твърди, че съвременният български език обеднява, да се оценява тревожно днешната езикова ситуация като „езиков хаос“, „катастрофа“ и „упадък“, значи да се изрича клевета и да се вдига ненужна врява. Нито от социолингвистично, нито от социалнопсихологическо и формално гледище няма основание да се говори за обедняване на езика у която и да е социална група. Силно е да се каже, че езикът ни е осакатен през последните десетилетия. Такива песимистични мнения и сакрални заклинания са пресилени, емоционални и субективни преценки на хора, които не познават богатството на езика и изпитват наслада от самоунизяване. Сигурен съм, че много от тях ще спорят и няма да споделят това мое твърдение. Техните мнения, продиктувани вероятно от добри намерения или политически внушения, не трябва обаче да се отхвърлят. Езикът се твори от народа и засяга всеки от нас. Затова всеки има своя представа за него и тя трябва да се уважава, независимо от това, дали е положителна, или отрицателна. Тя винаги ще бъде актуална и потребна за нашата култура и обществен живот, защото да се напомня за езика никога не е излишно, да се ратува за усъвършенстването му е винаги полезно. Наше неотменно задължение е да защитаваме родния си език, като едновременно търсим разковничето на неговото обогатяване и използването на всичките му многообразни багри, които да го направят съвременен, модерен, витален и самобитен в многоезичния Европейски съюз.

Back to top button