Талантът на третокласничка от СОУ „Иван Вазов” във фокуса на БНР

На 14 юни 2015 год. в БНР, по програма „Христо Ботев“, във Второ студио беше премиерата на наградените литературни детски творби, които са отличени на ХХХII Национален радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри“. Заглавието на конкурса предвещава разнообразни теми и жанрове, както и много участници. Журито, което се спира на най-добрите текстове, е в състав: Иван Голев, Виктор Самуилов, Николай Милчев, Мариана Симеонова и Ирина Вълчанова. Те споделят, че качеството на написаното от учениците, е много високо. Няколко деца до 16 години с творческите слова впечатляват малко повече петчленното авторитетно жури и те получават награда на финала. 27 участника от общо 250 са наградени с ваучер, който им позволява да пазаруват от книжарница „Хеликон“. Те са удостоени и с грамоти от БНР за вълнуващото творчество. Сред тях е Елица Пламенова Лилова, ученичка от 3 б клас на нашето училище.

 

По националния ефир в директното предаване се чува звънкото гласче на вазовското талантливо момиче, чиято творба „Момчето, книгите и птиците“ е отличена сред най-добрите. Слушателите от цялата страна усещат интелекта на наградената плевенска третокласничка. По БНР написаното от нея произведение е изпълнено от актьора Мариан Бачев. В литературния „спектакъл“ звучи и музиката на пианиста Мартин Марков, която е в синхрон с написания текст. По програма „Христо Ботев“ прозвучава проведеното интервю с Елица от журналистката Ирина Вълчанова. От разговора научаваме за вълшебния свят на детството и словото на книгите, за езика на птиците.
Елица е ученолюбива, скромна, обича да чете книги, любимци са й птиците, а за някои от тях се грижи самата тя. Вазовското момиче при съставяне на прозата разгръща въображението си и начина на изразяване, за да сподели мисли и чувства и за книгите, и за птиците. Темата я вдъхновява и тя проявява творческа активност с участието си в литературния конкурс “Искри“ на БНР.
Класният ръководител, Станка Ненчева, родителите и съучениците на Елица Лилова имат право да се радват и гордеят на литературния й творчески полет.
Ето го и награденият разказ.

 

 

 

МОМЧЕТО, КНИГИТЕ И ПТИЦИТЕ

Всяко лято третокласникът Митко прекарваше на село. И още от първия ден започваха веселите игри. Но каквото и да правеше момчето, любимото му нещо беше да се разходи след обед из двора между цветята, да погледа птичките и пеперудите и накрая да се изтегне в хамака, вързан на клоните на дебело дърво. 

Така направи Митко и днес. Взе си една книжка с приказки и се настани на хамака. Залюля се, погледа листата над главата си и разгърна страниците. Прочете първата приказка, започна и втората, но очите му се затвориха, книжката падна на гърдите му и той се унесе в сладък следобеден сън. Тогава усети, че някой му дърпа книжката. Помисли, че е баба му или дядо му. Отвори едното око, но видя малка шарена птичка, която любопитно беше свряла главичка в картинките. Докато Митко отвори и другото око, безстрашното птиче грабна книжката и побягна през двора, към портата.
– Стой! – извика момчето. – Веднага ми върни книжката!
Ала птичето не се стресна. Само изчурулика нещо в отговор и се опита да литне, но силите не му стигнаха и продължи да тича, като я притискаше с крилца.
Митко също затича след него и не знаеше да се смее ли или да вика, защото никога не беше му се случвало такова нещо. Такова нещо не беше виждало и кучето на съседите, за пръв път забрави да лае по котките и остана с изплезен език пред пред странната гледка: едно птиче с книжка тича по улицата, а едно босо момче го гони!
Храброто птиче премина пред самия нос на кучето и стигна до съседния двор, където беше разперило клони дебело дърво. Ловко се изкатери нагоре, без да изпуска книжката, и се изгуби между гъстите листа. Момчето си плю на ръцете и също се закатери. Започна да се прехвърля от клон на клон, да разгръща шумата и изведнъж ахна от изненада: в едно топло, пухкаво гнездо беше седнала птичката, разгръщаше книжката лист по лист, а в шарените картинки надничаха с удивени очички три жълтоклюни пиленца. Те весело писукаха и дори се опитваха да клъвнат по някоя буквичка, докато майката гальовно им говореше на своя птичи език.
“Я, рече си удивен Митко, ама те и птичките обичали книжките! Я да взема аз да им помогна!“. Приближи до гнездото и седна предпазливо на най-близкия клон. Пернатите съвсем не се уплашиха. Само птицата-майка започна да му сочи с главичка и човка книжката и с чуруликането си сякаш го канеше да им почете. Разбра момчето тази покана, настани се удобно и зачете първата страница. Утихнаха птиците, спряха да шумолят и листата, сякаш и те се вслушваха в бодрото гласче на Митко.
Свърши той първата приказка, прочете втората и до залез слънце изчете цялата книжка. Едва тогава вдигна глава и какво да види: по всички клони бяха накацали десетки птички, дошли чак от съседните дървета да слушат сладкодумния четец.
От този ден нататък всеки ден, когато времето беше хубаво, Митко взимаше по една шарена книжка, сядаше на някой удобен клон и започваше да чете. Край него се струпваха крилати слушателчета, някои кацаха дори по раменете му, за да виждат по- добре картинките, а новоизлюпените показваха главички от гнездата и слушаха прехласнати приказните истории.
А когато дойде последния ден на ваканцията и Митко се поклони на сбогуване, неговите приятелчета му изнесоха такъв поздравителен концерт, какъвто още никой в света не беше слушал. И не само това, ами му поднесоха и най-шарения букет от пера, за да му напомнят, че с хубавите книжки и птичите песни са по-весели.

Автор на разказа : ЕЛИЦА ПЛАМЕНОВА ЛИЛОВА

Back to top button