Страховете на децата и един интересен начин да ги преодолеем

Един наглед пореден учебен час, в който някак между другото се провокира въпросът за човешките страхове. Часът е по литература, учениците са малки – второкласници. На този въпрос те отговориха очаквано – част от тях се страхуват от тъмнината, друга част свързват страха с животни, а много малко се самоопределиха като безстрашни. Този урок провокира класния ръководител да говори на учениците си свободно за страховете, убеден, че когато един проблем се обсъжда , то той престава да бъде такъв или поне силата на отрицателните емоции намалява. Заинтригуван от темата, учителят на втори б клас потърси подходяща и достъпна литература. И така попадна на детската книга „ Къде ми е чудовището?“ , написана от Аманда Нол и издадена за България от издателство „МАРМОТ“. Съдържанието и илюстрациите на това четиво са изключително атрактивни и подходящи и предполагат интересни занимания. Така например могат да се обединят два много важни елемента от развитието на децата. Любовта към книгите и силата на детското въображение, което има силата изцяло да създава и променя светове. Беше осъществено едно по-различно литературно четене –страшно, смешно, креативно и игриво .Най-напред учениците се запознаха с главния герой от книгата – Итън – който си търси чудовището под леглото, с което е свикнал да заспива. Между двамата има необикновено приятелство, което показва смешното лице на страха под леглото. Тази книга учи децата по-лесно да приемат страховете си и винаги да търсят тяхната забавна страна. И разбира се да вярват в приятелството във всички негови форми.

Преди да пристъпи към четене на съдържанието, учителят написа на дъската думата ЧУДОВИЩЕ и помоли учениците да свържат думата с един от двата образа, показани на дъската – страховит и усмихнат. Очаквано всички направиха връзката чудовищно – страшно. След запознаване с историята на момченцето Итън и неговите чудовища, бе предизвикана дискусия за страховете и въпросът как да се отнасяме с тях. Децата се убедиха, че всичко зависи от това как всяко едно от тях гледа и приема страшното. С една дума те са тези, които управляват емоциите си и могат да ги контролират.

В края  на всеки един ученик бе предложена маска от картон, която те  да изрежат, оцветят и сглобят. Любопитното бе, че се предложиха маски с две изражения – страховито и усмихнато. Оставаме на Вас да поразсъждавате над  въпроса коя маска бе предпочетена.

И накрая не забравяйте – всеки може да контролира страховете си.

Евелина Ницова

Тагове
Back to top button
Close
Close