След театъра

На 13 ноември учениците от 8 до 12 клас за пореден път бяхме зрители в театралната зала – посетихме „Майстори“ на Рачо Стоянов.

 

След представлението – емоционално

Театърът се хареса на учениците. Малка част си тръгнаха по време на представлението, но повечето гледаха с интерес, макар че бяхме с по-големи очаквания след интерпретацията на „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир. На сцената отново видяхме плевенски актьори, повечето от които познаваме добре.
Аз преценявам доколко добра е била постановката, ако след нея продължавам да мисля върху видяното и да си задавам въпроси. И този път, докато се прибирахме към домовете си след представлението, част от нашия клас водихме оживена дискусия относно ролята на актрисата, която беше облечена цялата в черно и възпроизвеждаше тъжна и страховита мелодия. Имаше различни мнения – смъртта, Дяволът, съвестта, но след разсъжденията единодушно се съгласихме, че това е съдбата. Беше сполучливо и въздействащо.
Сюжетът е популярен и ни беше познат. Също и облогът, който сключиха Найден и Живко, да измайсторят таваните на една къща. Всички направихме асоциации с къщата в Трявна, чиито тавани са изработени също след облог между двама майстори и която посетихме по време на екскурзията си миналата година. Разговорът се пренесе неусетно в наше време. И днес наблюдаваме любовни триъгълници между хората, като в случая на Найден, Милкана и Живко. Милкана за пореден път ни дава пример, че трябва да мислим, преди да дадем дума, защото последствията от лекомислието ни може да са страшни. Някои момчета и сега продължават да сключват облози от друг характер, разбира се, с цел да се доказват пред някого, използват дори и физическа сила. От театралната сцена получиха добър урок.
А темата за съдбата…?! Пътят ни е предначертан, но в границите на предопределеното ние решаваме – кои да сме, какви да сме.

 

Вилия Георгиева 10л

 

 

За преобърнатите митове

 

Пиесата беше едновременно романтична, драматична и трагична – двама майстори резбари, влюбени в едно и също момиче (Доста познато, а, момчета?). На сцената видяхме куп драматични събития, сред които и творческият дуел между резбарите. Наградата – сърцето на Милкана. Именно този дуел превърна драмата в трагедия. Сюжетът диалогизира с много универсални мотиви в литературата, „преобръща” ги и така изпраща своите послания. Живко например се завръща като блудния син в дома си, само че не беден и натрупал поуки, а с мнимо покаяние за стореното в младите си години. Въпреки доверието, което бързо и малко лекомислено му дават всички. А Милкана е противоположният вариант на Пенелопа, която в познатия ни мит на висока цена и с много изпитания остава вярна на своята любов. Героината тук обаче бързо забравя любовта и дава сърцето си на друг.
„Пътят” по принцип е изпитание и опит и след като го извървят, героите са по-мъдри. „Пътуващият” в този сюжет Живко явно не е взел своите уроци. Всичко това показва, че доброто и християнският ред са нарушени, героите не могат да пораснат до разкаянието и драмата се превръща в трагедия.
В ролята на Милкана видяхме Елица Анева, а двамата майстори – Живко и Найден, бяха изиграни от Адриан Филипов и Александър Димитров.
Ние влязохме в залата с доста завишени очаквания след “Укротяването на опърничавата”, което беше най-доброто, което сме гледали на плевенска сцена. Признавам си, сюжетът беше интересен, но явно не достатъчно, за да задържи голяма част от нас. Декорите бяха сравнително малко, а костюмите – изключително изчистени. Базирайки се на отзивите, които чух, смея да твърдя, че нашите актьори могат повече.
Очакваме следващия спектакъл!

 

Ралица Георгиева 10л

 

Невъзможното завръщане

 

Сюжетът на драмата вплете любовта и творческия труд, греха и възмездието. Конфликтът обхващаше трима герои – Живко, Найден и Милкана. Живко и Найден на пръв поглед са равностойни, но всъщност за тях любимата жена не означава едно и също. И за двамата Милкана е източник на изкуство и вдъхновение – за Найден обаче всичко е в по-житейски и битов план, а за Живко – в творчески. Найден се вслушва в Еснафа, а Живко има своя собствена позиция за творческа реализация. Живко е абсолютната незавидимост на твореца, бунта, новото, самотата на неразбрания.
В миналото Милкана е дала своята китка на Живко с обещание да го чака 7 години, след което той заминава, за да спечели пари – толкова, че да бъде достоен за нея. Когато обаче из селото се разчува, че Живко се е удавил, Милкана се жени за Найден. Слухът все пак се оказва неверен и след 5 години Живко се завръща в селото, за да доизвърви своя път и да покаже на зрителите, че любовта остава и след смъртта. Милкана се опитва да го убеди да я остави, а в замяна на това тя ще го помни вечно. Тя смята, че невъзможната на земята любов ще я бъде в отвъдния свят. За Живко Милкана си остава вдъхновение, тя го е направила мъж и майстор. За Живко Милкана е всичко. Без любовта й остаизкуството е невъзможно.
Найден се поддава на страха да не изгуби жена си, губи опорите си и слага трагичен край на събитията. Милкана е ничия.
През цялото време в жената, облечена в черно, аз виждах Хора от старогръцките трагедии, който от орхестрата провокира, предупреждава, изрича най-мъдрите поуки. Гласът на една жена се извисяваше и поучаваше, за да разберем, че не винаги завръщането в бащиния дом е възможно.

Лиана Христова 10а

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close
Close