По словенски друми с танци, песни и в думи!

По словенски друми с танци, песни и в думи!

Едно незабравимо пътуване и отлично представяне на Международния фестивал на музикалното и танцовото изкуство в Словения сложи началото на творческия сезон на Мажоретния състав и Танцова школа „Въртянка“ към СУ „Иван Вазов“– град Плевен.

В началото на есента, на 3 октомври 2019 година, едва прекрачили прага на училището под школския звънец, нашите артисти поеха по друмите на Европа до Словения и Италия. Въпреки дългият, почти 20 часов път до Любляна, мажоретките и танцьорите показаха завидна издържливост и отговорност към мисията, която приеха – да представят достойно себе си, училището, града и държавата ни. Аплодисментите на публиката, плакетите и грамотите, които получиха го доказват безспорно. В програмата на фестивала вазовските възпитаници участваха с девет изпълнения. Три на Мажоретния състав, две на Танцова школа „Въртянка“/малка и голяма група/, солов танц и солова песен на Даниел Кунов, и две песни на Аделина Тодорова.

Всичко това се случи пред пещерата Постойна в Словения, където беше обособена и самата сцена. След отличното представяне на артистите ни, заедно с изключителната подкрепа на голяма част от родителите им, станахме свидетели на незабравимо шоу под земята. Имахме късмета да посетим една от най-известните туристически атракции в Словения – пещерата Постойна. Разходката в нея бе впечатляваща и то не само заради нейните огромни размери и красивите пещерни форми и образувания. Посещението в Постойнска яма, както се нарича на словенски, представлява своеобразно шоу от първата до последната минута, прекарани вътре в нея.

С дължина от 20 километра и половина, Постойна попада сред най-дългите пещери в Европа, а благодарение на допълнителното й облагородяване, тя предоставя на своите посетители най-дългия пещерен туристически маршрут в света, чиято дължина надхвърля 5 километра.

Пещерата Постойна се намира съвсем близо до едноименния град и на около 53 километра от столицата на Словения Любляна.

След инструкциите за безопасност и кратката информация какво ни очаква, прекрачихме входа на пещерата. Това беше документирано от няколко камери.

Влязохме в пещерата и веднага бяхме настанени във влакче. И нашето подземно шоу започна …

Разходихме се през множество галерии в продължение на 20-25 минути. Те бяха доста различни една от друга – някои по-големи, други по-малки, а част от маршрута си беше истински тунел през пещерата. Влакчето забавяше и ускоряваше ход. Стените ту се отдалечаваха, ту опитваха да се допрат на моменти в нас. Именно затова още в началните инструкции бяхме предупредени да не се надигаме от местата си и да не протягаме ръце. От толкова много возене в пещерни тунели и галерии човек остава с впечатлението, че пещерата няма край. Началото беше наистина впечатляващо. Оказа се, че това е подобаващо въведение към останалата част от разходката в Постойна.

След като слязохме от влакчето, имахме кратка беседа от екскурзовода. Разказа ни за характеристиките на пещерата и помоли да не снимаме със светкавица … щели сме да разберем защо след малко.

Продължихме с изкачване до една от най-високите галерии в Постойнска яма. Доста голяма, с множество форми и образувания. Голямо впечатление, чисто от практична гледна точка, още в началото на пешеходната разходка ни направи колко е стабилна бетоновата пътека, по която вървяхме. Екскурзоводът обясни, че е направена от специален бетон, който не се хлъзга, дори и при тази висока влажност от 80% на въздуха в пещерата.

Разгледахме множество тунели и галерии. В един момент слязохме до метален мост, Руският мост, строен през Първата световна война.

Последва посещение на три от най-красивите пещерни галерии – Спагетена, Бяла и Червена. Имената им много точно отговаряха на формите и цвета на образуванията в тях.

След това минахме покрай особено красив сталактит, бял като мляко, който бил известен под името Диамантения. На нас той ни приличаше на леко разтопен ванилов сладолед и ни се прииска да похапнем.

В една от залите имаше камера с няколко индивида от уникален вид обитатели на пещерата – humanfish – специалните животни, които са с изключително бавен метаболизъм и поради това могат да издържат без храна до 10 години. За къде ли пък да бързат … ? Именно заради тях не трябваше да използваме светкавиците на апаратите, защото те нарушавали спокойствието и живота им.

Но и без светкавица снимките ни се получиха. Ще се уверите сами.

В края на разходката в Постойна минахме през огромна галерия, наречена Концертната, поради добрата акустика. А капацитета й е да побере прави над 6 000 души. Нашите певци изпълниха акапелно няколко песни, подкрепяни от колегите си и отново заслужиха аплодисментите на туристите.

След като разгледахме тази галерия, се качихме обратно във влакчето, за да завършим обиколката на пещерата с нещо грандиозно – реката, издълбала пещерата в течение на милиони години. Там беше и краят на тура. Гледката беше наистина неповторима – бяхме в една огромна галерия на дъното, на която гордо се лееше мощната шумяща река. Наистина впечатляващ финал на цялото пещерно приключение, продължило един час и половина.

На изхода ни чакаше последната изненада – едно табло с купища снимки от пътуването с влакчето. Познаеш ли се, можеш да си получиш кадъра, срещу заплащане, разбира се. Ето, затова ни снимаха на влизане в пещерата.

След много вълнения и охлаждане, хапнахме и потеглихме към Любляна. Последва вечерна разходка по мостовете на този приветлив и атрактивен град. Нормално беше да сме се поизтощили от дългия и ползотворен ден, но НЕ… изчакването на автобуса на уреченото площадче, спонтанно се превърна в надиграване и надпяване – типично по български и то инициирано от децата. Прибрахме се в хотела, за да съберем сили за следващото приключение, разходка до град Триест в Италия. Там имахме на разположение доста часове  и затова сами организирахме своето италианско пътешествие. Най-хубавото беше, че на връщане към Любляна, всеки споделяше своите лични преживявания. Това бяха незабравими впечатления, спомени и вълнения.

Има неща, които трябва да направиш. Има места, които не бива да пропускаш да видиш със собствените си очи. Има хора, с които е нужно да прекараш повече време заедно. Има ученици, заради които разбираш, че всяка минута отделена от времето ти, си е заслужавала!

Благодарна съм на всички Вас и знам, че с нетърпение очаквате следващото ни съвместно приключение.

Надя Тодорова

Още новини