По дрехите посрещнаха, а по ума изпратиха

нашия екип 4+3

Проведената първа ученическа мобилност до град Тренчин, Словакия,

в периода 12-17 декември бе приятен завършек за участниците на изминалата вече 2010 година. 
Четиримата избрани след подобаващ кастинг, за който вече ви разказахме – Галин Ангелов от 10м, Кристина Милева от 10и, Антонио Стоичков от 9з и Габриела Димитрова от 9и клас, тръгнаха с различни очаквания и се завърнаха с много впечатления.

От първо лице

Преди
Габриела:
Очаквам да бъде страхотно! Очаквам искрено разбирателство между българите и словаците и мноого приключения! Седмицата ще прекарам в приемно семейство, ще изучавам живота и културата им, ще посещавам училището им. Ще бъде забавно!
Антонио:
Мисля, че ще бъде хубаво. Нови хора, нова страна и съвсем различен манталитет от българския. Ще живея с Матей, на 17 години, с когото ще общуваме на английски помежду си. Дано да бъде неповторимо изживяване!
Кристина:
Не зная какво да очаквам. Чувала съм, че със словаците имаме много общи обичаи, традиции и език. Чакам с нетърпение пътуването със самолет и запознанствата с участниците от всички страни. Вълнувам се от представянето на презентациите и песните, които сме подготвили.
Нина Тотева, преподавател:
Това е добра възможност да покажем на Европа истинското си лице, защото малко ни подценяват като знания за нашата страна и се надявам учениците ни да се представят наистина на ниво.

След
Галин:
Впечатлен съм от град Тренчин – всички исторически забележителности са запазени и до днес и се посещават постоянно. Изненадан бях – посрещнаха ни с хляб и сол, също като при нас. Приемното ми семейство беше изключително дружелюбно, живеехме в големи къщи в села около града. Много малко деца там живееха в града.
В замъка Божнице за мен беше много хубаво преживяване. Забелязах, че във всяка стая имаше поне по една елха, сякаш я почитаха като някакъв специален символ. А в стъкларската работилница на словашки майстор се пробвах да издухвам стъкло – изглеждаше лесно, но се оказа непосилна задача.
Кристина:
Впечатли ме училището по изкуства. В коридора имаше специално място за всеки випуск, напуснал училището, който бе представен на уникално табло. Ще запомня и гостоприемството – моята домакиня се казваше Соня и бе дъщеря на кмета на с. Квашов, на 35 км от Тренчин. Кухнята бе малко изненадваща за мен – опитах кюфтета с боровинки, картофи с праскови, мусака с компот.
Габриела:
Повечето от децата не се различават по нищо от нас – слушат поп музика, хаос и техно. Момичетата предпочитат поп. Много малко от тях обичат да си седят вкъщи пред компютъра или телевизора. Испанците пък предимно се разхождат из паркове, спортуват, ходят на плаж.
Научих много за техните училища. Испанските например са католически и изучават, освен всичко останало, и религия. Като втори чужд език могат да избират само френски и немски. Профилиращите им предмети са само природните науки. В словошкото училище пък видяхме как протичат учебните часове. Започват в 8 и приключват в 15 часа. Междучасията са по 10 мин., голямото – 20, когато могат да обядват в близката столова. Оценяването също е различно – за отличен се пише единица, а за най-лошо представяне – 5.
Жалкото е, че всички знаеха много малко за България – че е в Източна Европа и столицата е София. Бащата на Кристина, у която бях настанена, знаеше сама за Стоичков и Бербатов. Но след нашата презентация със сигурност знаят повече. Тя беше най-добрата и предизвика най-голям интерес. Само ние бяхме с „национални” тениски и баджове и бяхме най-добре подготвени. Това не е само мое мнение.

Ръководители и ученици са впечатлени от красивата страна и културата на словаците. Благодарни са за възможността да видят значими културни забележителности. Подготвената предварително програма не била изпълнена докрай, но всеобщо мнение е, че това е позволило повече емоции и нови запознанства. Не са липсвали и организационни проблеми, поизмъчили ги и ниските температури, фотографът на вестника Антонио забравил фотоапарата си в автобуса…
Много малко се е знаело за България. Но точно затова им станало много приятно, когато установили, че нивото на английския им е отлично(без да броим английскоговорещите), че са представили най-добре в презентацията си страната ни, че предварителната им подготовка и организация също е много добра, че само те имали подготвена фолклорна програма. Не знаят, само предполагат с какви очаквания са ги посрещнали, но се надяват да са ги изпратили по ума.
Успехът на проекта е сигурен. Всички теискат обаче да постигнат това, което директорът на техникума домакин си пожелал: „Да създадем дълготрайни връзки и приятелства, които да продължат и след приключването на проекта!”.

Александра Стоянова 9з

Back to top button