Ние не можем без Facebook и Facebook не може без нас

В брой 3 в статията „FaceBook – FaceКлюк” Александра Стоянова разсъждаваше до какво води пристрастяването към социалната мрежа. Разговорът по темата продължава, след като на редакционната поща получихме още едно мнение. Прочетете и ако има какво да кажете – знаете как да ни намерите. Ние ви очакваме.

Несъмнено всеки от нас – ученик, учител или родител, знае за новата интернет мода, вече утвърдила се не само в България, а в целия свят – социалната мрежа Facebook. Някои казват, че това е крачка напред към бъдещето и общуването, други – че е просто разпространител на лична информация. И двете неща са верни. От една страна, Facebook ни предлага огромен избор от приятели, както и запознанства с нови хора, множество приложения под формата на игри. Навсякъде в мрежата можем да споделим това, което сме видели, написали или прочели на нашата страница. Социалният гигант предоставя на околните прекалено много лична информация, но няма как да не добавя, че също така и солидна защита – скриване на информацията, като се вижда само профилна снимка и име или пък блокиране. Много може да се прочете навсякъде за Facebook, въпреки че малко от използващите го знаят за създателя му например. Това е интересно, но няма общо с темата, на която говоря. От друга страна, случвало ли ви се е да срещнете някого, да се поздравите и разговорът да приключи с ,,…адни ме във Фейсбук’’. За едни е нормално, но лично за мен е тревожно почти целият ни социален живот да се равнява на влизането в интернет сайт. Разбира се, че имам Фейсбук, там споделям различни впечатления, разглеждам какво ново има около приятелите ми, но винаги предпочитам да ги видя на живо, да поговоря с тях, да се посмеем. В 21 век компютрите са както голяма заплаха, така и голямо удобство. Лично аз използвам компютър повече от нужните часове на ден и не смятам, че има нещо лощо в това. Не съм против Skype, Twitter или Facebook, използвам ги често, но също така и мразя тяхната баналност. В училищния живот всичко се върти около мрежата и дори някои хора се самозабравят в използването й. Нима Facebook е създаден за това, когато се срещнем, да говорим за него? Не мисля така. Той е заместител на нашето общуване само когато сме далеч един от друг и не можем да се видим. Крайно нереално е да спреш контакти с човек, защото ти е написал ,,лош отзив на стената’’, не е написал коментар на твоя снимка или пък не я е харесал. Преди време си направих експеримент и нямах профил повече от седмица. Ами, беше много трудно, след като всеки ми пращаше различни снимки, разпитваше ме за някакъв скандал, който, можете ли да повярвате, се случва по Facebook. През следващите няколко дни просто отбягвах всичко, свързано с това, но колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнавах колко е обвързан и зависим от Facebook училищният ни живот. Мрежата най-много ми помага да разбирам какво се случва с роднините ми, които не живеят тук. Мога да им честитя рождени дни, те да ми споделят забавни снимки от събития, но най-важните неща предпочитам да им ги кажа, когато ги видя. Аз съм за използването на сайта, но си слагам като лична цел да намаля нуждата си от него, като призовавам всички читатели също да го направят. Facebook е колкото вреден, толкова и полезен за нас. Трябва да се развиваме, да вървим напред към бъдещето на технологиите, да ги правим по-добри, по-полезни, но не трябва и да забравяме малките неща в живота, които ни карат да го живеем и обичаме такъв, какъвто е.

Николай Ангелов 6б

Back to top button