Недялко Йорданов: Любовта е смисълът на живота

Недялко Йорданов: Любовта е смисълът на живота

„Не умирай, любов! Не умирай, любов! Не умирай!

Старомодно до край ще повтарям тези слова.”

 Недялко Йорданов? Вероятно малко от нас са чували това име, което обаче говори много на нашите родители. Неговото гостуване в Плевен стана повод да прочета всичко, което намерих до срещата си с него. Разбрах, че е значим български поет и драматург в Народния театър. Стиховете му карат читателите да мечтаят и ни учат да откриваме красотата във всичко около нас, да усетим любовта като висша ценност, да търсим и намираме щастие дори и в най-дребните неща. Срещата ми с него бе неповторимо преживяване – аз усетих, че той е невероятен поет и прекрасен човек. Аз го открих за себе си! Предлагам ви моят разговор с него да помогне и на вас!

– На каква възраст написахте първото си стихотворение?
– Бях на седем години, когато написах първото си стихотворение. То беше много смешно – на тема Левски. Звучеше така:
В бедна къщурка
Левски живял
и като малък
той е играл.
Той е бил палав, игрив
и доста скоклив.
Но като пораснал
той се борил с чест
да направи България
хубава кат днес.
Турците свирепи
и черни като репи
дали всички сили
и го обесили.*
*ударенето е на предпоследната сричка върху „и“, заради римата:)).
– Вие учите читателите да ценят красивото в живота. А какво кара Вас да го виждате такъв?
– Това не се обяснява. Такова ми е човешкото устройство – да изразявам само това, което ме вълнува.
– Как успявате в съвременния „загрубял“ свят да запазите поета в себе си, да откривате красотата и надеждата около Вас и да я показвате на хората по такъв невероятен начин?
– Ласкаете ме. Няма нищо невероятно в това, което пиша. Просто се опитвам да говоря на хората по един достъпен и емоционален начин.
– Какво отличава поетите от нас, останалите?
– Нищо не ги отличава от другите хора. Всеки човек е поет, разликата е само в това, че не всеки може да изразява чувствата и мислите си в стихотворна форма.
– А многоточията във Вашата поезия… Какво означават те? Как да ги разчитаме? На Вас ли са нужни или на читателите?
– В разговорната реч ние често не довършваме изреченията си. Говорим разпокъсано, когато се вълнуваме. Това означават и при мен. Това се опитвам да постигна и в поезията си.
– Седят ли зад всички ваши произведения, които разказват някакви истории, реални личности и истински случки?
– Да. Винаги съм писал по конкретен повод и за конкретни хора.
– Писали сте стихове за любовта, раздялата, омразата. Ако бяхте прохождащ поет в тези времена с все по-малко ценности, бихте ли написали същите красиви неща или смятате, че никой не би ги оценил?
– Напротив. Днес хората (включително и младите ) мисля, че ценят красотата и поезията, само че не го показват толкова открито. Съдя това по моите рецитали, на които идват наистина много хора от всички възрасти. Познавам доста млади поети и поетеси (и от Плевен също), които пишат талантливо и красиво.
– Харесва ли ви идеята за популяризиране на красивите неща – поезия, живопис, музика, чрез интернет? Бихте ли участвали в проект, който събира млади хора он-лайн, за да четат и обсъждат Ваши, а и не само Ваши стихове?
– Разбира се. Това се прави в някои сайтове за изкуство и поезия като например hulite.net, където има регистрирани около 13 000 автори.
– Поезията е най-бързо реагиращият на промените род. Днес време за поезия ли е? За каква поезия? И какво бихте препоръчали да четем?
– Да, днес е време за поезия, защото хората са затворени в черупките си повече от всякога и имат нужда да се преборят със самотата, като пишат поезия. По този начин търсят приятели и съмишленици. Каква поезия? Каквато всеки сам си избере. Стига да е искрена, тя ще стигне непременно до читателите. Аз имам любими поети още от ученическата си възраст. Вие сега не изучавате руски език и не можете да усетите силата на поезията на Пушкин, Лермонтов, Есенин и Булат Окуджава. Но може да прочетете Димчо Дебелянов, Валери Петров, Александър Геров, Христо Фотев, Петя Дубарова…
– С какво Ви привлече театърът?
– С възможността да казваш истини за живота пред много хора очи в очи. От дете обичам театъра и почти целият ми живот премина в него. Аз съм завършил българска филология и бях една година учител по литература, но дори и тогава правех театър с моите ученици. После вече продължих в професионалния театър и там написах 28 пиеси за деца и възрастни. Никой не ме е учил как се пишат пиеси – ръководил съм се от това, което иска публиката.
– В какво се състои това, да си драматург?
– Да познаваш живота и да пишеш за неща, които са ти близки и които другите искат да видят на сцената. Моята първа пиеса се казваше „Ние не вярваме в щъркели“ и в нея героите бяха ученици. Това беше в едно време, когато имаше много забрани и ограничения, но и много чистота и наивност.
Блиц
– Каква музика слушате?
– Такава, каквато ме вълнува и предизвиква. Обичам френския шансон, „Бийтълс” – изобщо музиката на моето поколение. Любимите ми изпълнители са Жак Брел, Жо Дасен, Булат Окуджава, Висоцки.
– Какво правите през свободното си време? Какво е хобито Ви?
– Играя тенис по няколко часа седмично, плувам в морето ежедневно през лятото, ловя риба, събирам стари книги и вестници.
– Каква е вашата лична философия?
– Достигнеш ли върха, продължавай нагоре!
– Какво е за Вас любовта?
– Смисъл на живота.
Човек се ражда от любов, живее с любов и понякога умира от любов, но тя остава и след него, и след това…
– Кажете три ваши произведения, които са ви любими, с които се гордеете?
– Обичам си всичко, което съм написал, дори да е наивно и не особено майсторско. Как може един баща да каже кое от децата му е любимо?!
– За или против униформите сте?
– Аз съм за униформите, но само когато учениците са в училище и на някои празнични събирания. Според мен всяко училище трябва да има различна от другите униформа – така, както е например в Япония.
Любовта е смисълът на живота. Тя е необяснима, неостаряваща, неумираща… „Не умирай, любов”, „Не остарявай, любов”, „Усмихни се, любов” са само част от стихотворенията на поета за любовта. Прочетете ги!
Весела Маринишева 8л

 

 

Още новини