/Не/обяснима любов към езика на Шекспир

Да предпочитаме да говорим на английски в България?! За две от съученичките ми това е съвсем нормално. Екатерина и Анелия от 7а клас разговарят почти постоянно на английски… Това се приема по различен начин от техните съученици, но няма съмнение, че всички са удивени от техните знания на английски. Защо го правят, как се приема от съучениците и дали това е отричане от родния език?Точно по тези въпроси им дадох думата, за да обяснят.


– Какво ви подтикна да започнете да разговаряте на английски?
Анелия: Приятно е да се говори на чужд език, независимо какъв е той. С Кати започнахме, за да се упражняваме, по-късно ни стана приятно да си говорим на нашия любим чужд език.
Екатерина: Английският е изключително красив език. Въпреки че много хора го обиждат и мислят за “лесен” и с “беден речник”, това не е вярно – той се усложнява с всеки урок и с всяка изречена дума. Само неуките хора биха го взели за ненужен. Не знам за Ани, но мен първоначално ме подтикна това незнание от страна на някои наши връстници. Разбира се, след това с Ани решихме да говорим на любимия си чужд език като вид упражнение, а може би дори за да се отличаваме от другите около нас.
– Как реагират на това ваше увлечение съучениците ви?
Анелия: В повечето случаи нашите съученици се дразнят, докато ни слушат да говорим на английски. Предполагам, че това е, защото често употребяваме „сложни” за тях думи или защото са свикнали да говорят и слушат на български език.
Екатерина: “Нали сте в България. Говорете на български!”, “Стига с тоя английски!”, “Ако ще говорите, поне да е на български!” – мисля, че тези реплики доста ясно показват отношението. Само едно нещо мога да кажа по този въпрос – научете английски!
– Повечето хора биха казали, че по този начин отричате родния си език. Вие как мислите?
Анелия: Мисля, че грешат. Само защото си разнообразявам живота, като говоря на друг език, не означава, че си отричам родния.
Екатерина: Това е глупаво. Не бива да приемаме всеки допир до нещо чуждо като отричане и предаване на родното и да бъдем консервативни в 21 век. Ние сме част от Европейския съюз и от света и за да се развиваме, трябва да опознаем чужди традиции и езици, което по никакъв начин не означава забравяне на родината. Езикът ни трябва.
– Случвало ли ви се е да забравяте думи на български?
Анелия: Да, постоянно ми се случва. И на английски, и на български език. За българския е нормално, тъй като има богат речник от думи, на които не мога да запомня значението, и думи, за които не съм и чувала. Дори и да не знаех чужди езици, пак щеше да се случва.
Екатерина: Странно ли е, че ми е по-лесно да пиша и говоря на английски? Странно ли е, че исках да направим това интервю на английски, но Мерилин не ми позволи? Да. Английският е станал част от мен. В момента също мисълта ми тече на английски. Това смесване на двата езика води до объркване. Наистина много често се случва да забравям думи на български, а понякога съвсем спонтанно започвам да говоря на английски, без да го осъзнавам.

Мерилин Писина 7а

 

 

 

Представяме ви Мирей от 12а клас, която сигурно ви е направила впечатление като момичето, което постоянно говори на английски и има малко по-различни интереси от съучениците си. 
– Защо постоянно говориш на английски?
– Английският ми е като втори роден. Винаги съм го обичала, чувствам се добре, когато го говоря.
– Откъде се породи този интерес?
– Не мога да кажа точно откъде. Понякога чувствам, че може би в някакъв предишен живот английският ми е бил роден език. Когато бях дете, прекарвах часове в гледане на анимации и оттам неусетно го научих.
– От колко години говориш английски?
– Говоря от наистина дълго време. Може би от 5-и клас – тогава открих английски филми и песни, които засилиха интереса ми към езика.
– По какъв начин те възприемат околните?
– Честно казано, другите са доста негативно настроени, според тях да си различен, е нещо лошо. Никой не разбира защо говоря на чужд език.
– Имаш ли приятели, които също говорят като теб постоянно на чужд език?
– Не мисля. Имам обаче приятелка, която говори доста добре, макар и не постоянно, като мен. Всъщност аз говоря на английски, а тя ми отговаря на български. Много се радвам, че имам такава приятелка.
– Защо предпочиташ английския пред българския език?
– Предполагам, че щом съм отраснала с българския език, вече не го намирам за интересен или може би просто защото просто винаги съм искала да замина за Англия или САЩ. Английският е топъл, мек език. Мога да се изразявам по-добре на него.
– Смяташ ли да продължиш образованието си в чужбина?
– Ако нещата потръгнат, много бих искала да продължа да уча някъде другаде. Винаги съм мечтала за по-добър шанс за реализация. Мисля, че английският ще ми осигури това по-добро бъдеще.

Вилия, Велислава и Преслава 10л

Mirei

Back to top button