Мирослав Михайлов беше гост в часа по предприемачество на 3б клас

На 28 ноември учениците от 3б клас на СОУ „Иван Вазов“ проведоха своя пореден час по предприемачество. Това беше първият им урок от глобалната тема „Нашия град“, на тема ”В града”, част от програмата по предприемачество на Junior Achievement. Третоклсниците си бяха поканили и гост- г-н Мирослав Михайлов – заместник-областен управител на Плевен, който с готовност и желание пое ролята на техен съученик за часа.
Г-жа Евелина Ницова- класната ръководителка на 3б клас, започна урока като запозна своите ученици с темата, а след това им помогна да попълнят въпросник за начало и край на проекта. Въпросникът съдържаше няколко кратки въпроса, свързани с различните професии. Децата го попълват сега, а в края на учебната година сами го проверяват, вече способни да отговорят на всичките въпроси без грешка. Г-жа Ницова сподели, че това носи голямо удовлетворение за децата- те разбират колко много са научили през годината.

След като всеки попълни своя въпросник, преподавателката каза няколко думи за една от основните теми на днешния урок- града. След това тя подкани децата да погледнат работните си дневници- книжки с увлекателни задачи, свързани с проекта, на които бяха залепени листчета в различни цветове. Според цвета на своето листче учениците, включително и г-н Михайлов, се разделиха на четири отбора. Те бяха толкова нетърпеливи, че едва дочакаха г-жа Ницова да им обясни какво трябва да прави всеки отбор. А то беше следното- всеки от отборите получи по един лист, с надпис „ГРАД“- целта беше децата да обяснят какво според тях означава града. Отборите трябваше да си изберат и по един писар, който да може да запише прегледно идеите, както и един говорител, който да ги обясни пред класа след това. Малчуганите за няколко няколко минутки нахвърляха своите идеи, които се оказаха общо взето сходни.
След тази интересна задача, учителката премина към следващата важна тема на часа- зоните. Тя попита децата какво според тях представляват зоните, а те сглобиха обяснението- места с определено предназначение. Преподавателката обясни колко важно е значението на зоните и зонирането. След като се увери, че всеки е разбрал, г-жа Ницова поиска от всеки отбор да излезе по едно дете, което не е било нито писар, нито говорител- по този начин всеки участва и никой не е изолиран, обясни тя. Децата, които излязоха бяха две момчета и две момичета и преподавателката реши да ги раздели на два семейни екипа- всеки екип получи лист с мрежа, на който трябваше да направи план за зониране на класна стая. Екипите си имаха и по един помощник- г-н Михайлов за едната двойка, и една от присъстващите журналистки за училищния вестник за другата двойка. Г-жа Ницова им даде 100 секунди за работа и помоли техните съученици да отброяват времето тихичко. Атмосферата беше наистина невероятна- екипите се трудеха над своите планове, а из стаята се носеше тихият шепот на останалите деца, които брояха до 100. Когато времето изтече, екипите излязоха пред класа и представиха своите планове, които бяха наистина майсторски изработени. Г-жа Ницова помоли всяка от двойките да обясни защо е направила точно така своето зониране. По този начин тя насочи вниманието на децата към това, че зоните не са просто хаотично разпръснати, а си имат определени места.
Децата бяха направили своите планове на класни стаи изключително сръчно и бързо, но какво ли щеше да стане ако трябваше да проектират цял хотел или друга голяма сграда? С тази трудна задача се занимават архитектите, обясни преподавателката. Г-жа Ницова показа проект на Ботаническата градина край Балчик и на една голяма сграда, за да може децата да видят колко сложна е работата на архитектите. Тяхната професия е изключително отговорна, но за сметка на това много уважавана. Преподавателката сподели, че някои от нейните бивши възпитаници са станали архитекти и изрази гордостта си от тях.
Г-жа Ницова разказа на малчуганите, че нашият град, като всеки друг е разделен на зони и подкани децата да отворят работните си дневници. Там те прочетоха какви са различните градски зони и обсъдиха значението на всяка от тях. След това преминаха към своята задача- да напишат в коя зона трябва да се намира всяка от илюстрираните в дневниците им сгради. С помощта и насоките на своята класна ръководителка децата се справиха много добре с упражнението, но в дневниците им остана едно празно място. Там, обясни им г-жа Ницова, те трябва да поставят някаква сграда, която сами да си измислят, но това е работа за следващия им час по предприемачество.
Макар че учениците получиха първото си домашно- да си измислят сграда, техният час още не беше свършил. Някои от тях получиха по един лист със снимка на сграда на него. Всеки трябваше да определи в коя градска зона е разумно да се построи такава сграда. Децата се справиха повече от отлично и с тази задача.
Вече идваше краят на часа, но преди това г-жа Ницова и нейните възпитаници имаха една молба към г-н Михайлов. Тъй като наближават коледните празници, третокласниците бяха подготвили специално писмо за Дядо Коледа. Те обаче не можеха да го изпратят, защото пощата е далеч, а те са мънички, за да ходят дотам сами. Ето защо малчуганите помолиха г-н Михайлов на тръгване да вземе тяхното писмо и да го занесе в пощата. Техният временен „съученик“ с най-голямо удоволствие се съгласи да им направи тази малка услуга. Преди това обаче той трябваше да чуе писмото- в него децата обясняваха на Дядо Коледа колко послушни, ученолюбиви и трудолюбиви са били през изминалата година. Те молеха добрия старец да им донесе не подаръци, а да дари света с повече доброта и милосърдие, но го съветваха да не се преуморява, защото има още много време да работи. Г-жа Ницова по-късно сподели, че чрез писането на това писмо тя е опитала да възпита учениците си да не се вълнуват от материалното, а от духовното- добротата, сърдечността, милосърдието. Преподавателката също така похвали своите ученици пред госта, че както всяка година, така и тази, по Коледа те ще подготвят благотворителен базар- изработват собственоръчно различни предмети и след това ги продават във фоайето на училището. Всеки, който подкрепи каузата на малчуганите и си купи нещо от тях, получава благодарствена картичка, а събраните средства ще се изразходват за подаръци за децата от онкологични клиники в София и Пловдив.
Г-н Михайлов много се зарадва на писмото и обеща, че непременно ще го занесе до пощата. Преди да си тръгне обаче той сподели, че наистина много се радва, че е бил поканен и е присъствал в този час- за него това посещение е наистина емоционално и е ще остави много приятни спомени. Гостът наистина беше страшно активен по време на целия урок и си личеше, че има желание и му доставя удоволствие да участва- той с готовност помагаше на съотборниците си малчугани, отговаряше с тях на задаваните въпроси и попълваше своя работен дневник- дори и той имаше такъв. На сбогуване той получи за спомен грамота за участие в часа по предприемачество и обещание за още подобни уроци. За да се отблагодари на домакините, той беше подготвил специален подарък, който по случайност се оказа и свързан с темата на днешните занимания- албум със снимки на град Плевен. Децата благодариха за подаръка и поискаха да си направят снимка за спомен с г-н Михайлов.

Силвия Тачева – 10и клас

predpriemachi2predpriemachi3predpriemachi4

Back to top button