Какво искаме да знаете за Полша и поляците

По традиция даваме думата на нашите съученици и на ръководителите, които представят училището ни в международния проект „Пътуване между културите”, преди тръгване и след като се завърнат от съответната страна. Какво ги впечатли в Полша?

При пристигането ми в Полша ушите ми бяха заглъхнали от полета и първите 2 дни почти не чувах. Това малко затрудняваше общуването ми с чужденците, но се справях. Първия ден прекарахме в разглеждане. Това, което най-много ме впечатли, беше училищната им дискотека – с диджей, затъмнени прозорци, премигващи светлини и добра организация. Там се запознах с много от учениците и се сприятелих с приятелката на Агниежка – Аниа.
На следващия ден Аниа ми беше направила гривна. След това разгледахме солната мина и град Краков. Там най-интересни бяха фигурите от сол в мината. Повечето бяха с библейски мотиви и всички удивиха посетителите с качеството на изработка.
Третия ден се състоя последната ни работна среща, след нея ни раздадоха сертификати и ние изпяхме специално подготвена песен. После през целия ден получавахме похвали за изпълнението си. Следващо в програмата ни беше боядисване на яйца по специална технология с разтопен восък. По-късно през деня имахме свободно време. Това беше може би най-интересната част от пътуването. С Агниежка, майка й, Аниа и Матеус (друг приятел на Ага) отидохме на ледената пързалка. Беше забавно, защото аз за пръв път се качвах на кънки и бях крайно нестабилна. Матеус пое трудната задача да ме учи и още по-трудната – да ме държи. Паднахме само един път, и четиримата един върху друг, но дори това беше забавно. Отидохме да отпочинем на кафе в мола, последва кратка разходка по магазините.
Когато се прибрахме, още със слизането ми от колата една жена, чакаща пред входа, се спусна да ме прегръща и целува. Аз много се стреснах, после се сетиха да ми обяснят, че това е на Агниежка леля й и се прибрахме. В апартамента си разменихме подаръци, благодарихме си взаимно за хубавото преживяване и всички – цялото семейство и лелята, Аниа и аз поплакахме. Аниа прие най-тежко заминаването ми. Тя плака цяла вечер и после ни писа съобщения да не си тръгвам, но на следващия ден отпътувахме.
Сега имам 3 покани за гостуване в Полша през лятото и едно предложение да уча журналистика във Варшава.
Кухнята
Интересно в храненето на поляците е, че традиционната им супа представлява бульон и спагети, ядат салата от цвекло и пият много чай. На масата слагат поне два вида пресен, мек хляб. Порциите, в домовете и в ресторантите, са големи. Почти винаги на масата се слагат кисели краставички, но по-различни от нашите. Ядат мекиците с кайма, а палачинките с ананас, шунка и топено сирене или с „бяло сирене”, което е сладко и се слага, докато те все още са топли.
Музеите
Музеите в Полша са добре поддържани, впечатляват посетителите с високи технологии и модерно обзавеждане За сметка на това съдържанието им не грабва вниманието на посетителите. Музеят в Краков, в който бяхме, разполагаше с удивителни технологии, целта на които беше да въведат посетителите в средновековна обстановка. С влизането минахме през завеса от светлина, на която беше изобразен средновековен пазар. В залите имаше монитори с touch-screen, на които можехме на различни езици да прочетем за експонатите. Имаше също така и холограми на различни сгради. На места подът беше стъклен и в него се виждаха карти или други неща. Всички музеи разполагаха с гардеробно помещение, за удобство на посетителите.
Училище&ученици
В училище се предлагат много извънкласни дейности – различни видове танци и спортове. Организират се често ученически мероприятия като дискотеки по няколко пъти в годината. Учениците си имат шкафчета и часовете се провеждат в кабинети по различните предмети, тематично обзаведени според науката, която се изучава в тях.
В междучасията обичайно за учениците е да хвърлят чантата си на земята в коридора и да седнат до нея. Те не са много добри в чуждите езици и имат по-малка обща култура от нас, но повечето са умни и добре възпитани. Характерно за момчетата в гимназията е, че играят много компютърни и електронни игри. Учениците се обличат предимно елегантно, за разлика от преобладаващото при нас спортно облекло. Момичета ходят на токчета и с пролетни обувки (дори през февруари).
Те се забавляват, като правят пижама-партита, ходят на лагерен огън, на боулинг, ледена пързалка, някои яздят кон. Хората са много набожни и в градовете има по много на брой църкви, богато орнаментирани, и статуи с библейски мотиви.
Весела Маринишева 9л

Никога няма да забравя това пътуване! В Полша най–много ме впечатли гостоприемството на хората. В семействата ни приеха като свои деца. Много ми хареса тяхната кухня… е, не е като нашата. Въпреки че училището им не беше голямо, имаше кабинети по всеки предмет. Впечатлих се също и от многото забележителности в града. Музеите им са много модерни и интересни, с технологии, каквито не бяхме виждали досега.
И най-важното е, че се запознахме с много нови хора и завързахме трайни приятелства.
Иво Колев

Семейството на Аня се отнасяше много добре към мен, все едно бях част от това семейство. Запознах се с нови хора. Голямо впечатление ми направи училището им. Учениците имаха шкафчета и стаи за съхранение на дрехите. По улиците нямаше бездомни животни. За пушачите около кафенетата имаше отделни кабини. Повечето сгради бяха островърхи. Прекарахме си чудесно!
Ниляй Метинова

Може би защото пътуването до Полша бе първото ми извън страната, си прекарах страхотно. Хората, с които се запознахме и общувахме, бяха мили, особено поляците, които въпреки не много добрия си английски, ни накараха да се чувстваме почти като у дома си.
Училището не ме впечатли, особено в сравнение със СОУ „Иван Вазов”. Все пак в някои от стаите забелязах картини и портрети на хора от историята на Полша. Хареса ми и идеята за дискотека в сградата на училщето.
Музеите, които посетихме, бяха изключителни. Удиви ме солната мина във Величка, където всичко е направено от сол. Разходката в Краков – този прекрасен град, изпълнен с история и забележителности, ме изпълни с положителни емоции.
Храната, с която ни гостиха, беше много вкусна. В менюто се включваха различни видове салати (особено от цвекло) и тестени изделия (различни видове паста и сладкиши). Типични полски ястия, които опитах, са пироги, бигос, щрудел.
Разочарована съм единствено, че не позволиха да представим презентацията си, за която бяхме доста подготвени. Съжалявам също, че престоят ни в Полша не беше по-продължителен.
Севда Маркова

Пътуването беше интересно. И преди съм имала възможност да общувам с поляци, но останах приятно изненадана от дружелюбността и гостоприемството им. За пръв път бях в Полша и ме впечатлиха чистите улици, любезните и усмихнати хора, интересната архитектура и спокойствието, което цареше навсякъде. 
Най-интересна беше солната мина във Величка. Аз бях малко предубедена преди това, малко уплашена какво е да си на толкова метри под земята, но нямаше нищо страшно. Няма да забравя и посещението на музея в Краков – музей с много експонати, с интересни възстановки, представени посредством последни технологии. Би ми се искало да разполагахме с повече време да се разходим по улиците на Краков, може би да посетим и Вавел.
Хареса ми и Ополе – замръзналата река, катедралата, която се виждаше от прозореца на хотела. Радвам се, че имах възможност да се докосна до една
различна култура, да се запозная с един различен начин на живот, различно усещане за нещата.
Мариела Тодорова, ръководител

ПОЛША… за мен всяко пътуване е предизвикателство! Имала съм късмета да посетя доста държави, но в Полша бях за първи път. Създадох приятелство с една от колежките от „8-ма гимназия“ в Ополе – Маржена, още при гостуването им през май 2011г. в Плевен. Намерих сродна душа! За мен поляците са изключително сърдечни и земни. Успях да разменя няколко думи и с кмета на града, който с видима носталгия, струва ми се, сподели, че като войник е бил в България, в Розовата долина – Карлово, и е пътувал на автостоп. Всяко докосване до различна от моята култура ме зарежда за дълго!
Удоволствие беше да стъпя в Краков, на най-големия средновековен площад в Европа – част от стария град, който е с невероятно богата история и изключително атрактивен. Запазен, като по чудо, от опустошенията на Втората световна война, той има впечатляващо разнообразна архитектура – от готическа до ренесансова.
Ополе, градът, в който бяхме отседнали, наречен от самите поляци „Малката Венеция“, макар и мразовит по това време на годината, ни зареждаше с топлина и несравнима красота, идващи от неповторимата архитектура, умело подчертана от нощните светлини.
Благодарна съм на колегите, които ми дадоха шанса чрез това пътуване да се докосна до тази красота и до тази нация! Тъкмо защото всичко има край, то е толкова красиво!
Надя Тодорова, ръководител

Back to top button