Интервю с Циклама Иванова

Циклама Иванова: Следвайте пътя, който сте решили, че е най-правилният

На редакционната поща на вестника получихме без много-много обяснения това интервю, идеята за което явно е на учениците от 6 клас. И точно това много ни хареса. По своя инициатива те разговарят с учителката си по български език и литература Циклама Иванова.

Зарадвахме се, че ни пишете по този начин и искате да говорите от страниците на вестника, да разкажете за хората, които уважавате. Ние от екипа на вестника също се присъединяваме към чувствата ви и смятаме, че в нашето училище има такива личности, за които трябва да се знае.

– Благодарение на вашия опит и идеи бихте ли споделили какво ще промените в училището, ако бяхте директор?
– Никога не съм искала да съм директор и не желая да мисля в тази посока, но като учител има неща, които бих желала да променя. Те се отнасят до учебното съдържание, което според мен е много натоварено  и което води учениците до някакво ниво на незнание и до отказ от учене. Бих променила начина на работа в часовете. Много съм запалена по така наречените интерактивни и ситуативни методи на работа и смятам, че те дават възможност не само да се усвояват конкретни знания, но те събуждат психически и емоционално учениците и така те по–добре могат да усвояват. Също така интересни са ми ролевите занимания, тоест учениците могат да бъдат актьори, литературни критици и по този начин да усвояват техниката за анализ и поглед върху дадена литературна творба чрез игра.
– Понеже знаем, че сте много креативна, кажете ни как бихте променили учебната програма?  Кои предмети ще добавите и кои ще премахнете?
– Идеите ми са много драстични и затова конкретно не бих говорила за тях. Бих била много щастлива, ако се промени обучението така, че учениците да има повече време за практическа работа.
– Благодарение на опита ви като учител, бихте ли споделили каква е разликата между училището сега и преди?
– Животът става по–динамичен и по-сложен и няма начин училището да се вписва в тези рамки. По–рано като че ли по–добре учениците усвояваха материала, като че ли по-трайни бяха знанията им и имаха повече свободно време. Днешният човек е твърде  много притиснат от техниката, от нейните пипала, като някакви чудовищни лапи тя притиска човека, кара го да я настига, да я овладява, а тя става по–сложна и по–сложна. Днешните деца нямат време за себе си, малкото свободно време не прекарват сред природата, а пред компютъра. И смятам, че това много ощетява човека.
– Какво мислите за униформите?
– Вие знаете, че съм един от най-страстните привърженици на униформите, но винаги, когато говорим за тях, си мисля едно нещо. Ние сме ученици на училище „Иван Вазов” и винаги трябва да си задаваме въпроса, кой е Иван Вазов? Той не е просто патриарх на българската литература. Той е България. Иван Вазов е нещо много. И ние като ученици именно в училище „Иван Вазов”, а не да речем в училище „Максим Горки”, трябва да носим униформа, в която това да личи. Да личи човекът, чието име носим – и в облеклото, и в  идеите и характеристиките, които има нашето училище. Не говоря за цветове, не говоря за модели, а казвам, че учениците, обличайки униформата на училище „Иван Вазов”, да респектират и да впечатляват с това. Както казва нашият директор, може да не сме най-добрите, но по-добри от нас няма!
– Бихте ли искали учениците да си избират дизайна им?
– Да.  Смятам, че в учениците младостта, липсата на етикет, липсата на улегналост ще доведе до интересни идеи. И ако зависеше от мен, аз много сериозно бих се вслушала  в техните идеи и бих мислила много върху тях.
– Какво ще пожелаете на вестника и на неговите читатели?
– Знам, че да се прави вестник, е сложна и отговорна работа, защото вестникът по някакъв начин влияе на общественото мнение и формира отношение към тези, които го създават, и към тези, чиито идеи и чиито представител е този вестник. В случая нашият вестник ще създава определено отношение към училище „Иван Вазов”, към неговите ученици, към неговите учители, към ръководството и така нататък. Имайки предвид това, ви желая първо да сте много здрави и много упорити в неговото създаване, да сте непреклонни към позицията, която сме си избрали, и да следвате пътя, който сте решили, че е най-правилният.

Диана Лешева 6д

 

Back to top button