Интервю с Фахрадин Фахрадинов

Фахрадин Фахрадинов: Аз имам нужда да бъда актьор.
Той има много изкушения и една голяма любов – театърът.

Фахрадин Фахрадинов (Фери) е български изгряващ актьор на 24 години, прочул се най-вече с главната си роля на Явор Белев в сериала „Забранена любов”. Знае, че много от нашите връстнички го харесват, но не се смята за звезда, а просто популярен и това дължи на телевизията. Занимавал се е с много неща в живота си, но голямата му любов остава театърът. Не е от хората, които чакат и се оплакават, а смята, че човек трябва да хване съдбата в свои ръце и да опитва, да действа. Той бе много изненадан, когато му си представих и поисках да отговори на моите въпроси – оказа се, че ние сме първите ученици, които му вземат интервю. Никога не е отговарял на въпроси, зададени от толкова млади хора. Сподели, че му е много интересно и любопитно да разговаря с мен и от време на време и той ми задаваше въпроси. Младият актьор разказа за читателите на вестника любопитни неща за себе си, които, смятам, ще са интересни и на вас. 

– Известно е, че се изявяваш в различни области на изкуството – мода, спорт, танци, играеш в театъра, снимаш се в телевизията, киното… Но кое от всичко ти лежи най-много на сърце?
– Хмм, театърът всъщност ми доставя страхотно удоволствие, това е едно безумно изживяване, без което няма да мога никога! Но имам и, как да кажа, афинитет към киното, макар че още не ми се е отдала добра възможност да се проявя там в по-голяма степен. Участвал съм в един историческо-документален проект, който беше кино на принципа на National Geographic и там успях да усетя от тази тръпка. Телевизията пък е нещо съвършено различно от киното и театъра. Уважавам я като възможност за масова проява и популяризиране на личността, но не е нещото, към което се стремя, към което съм се стремял. Така се случи, че точно тя ме направи популярен, за което много се радвам.
– Как всъщност реши да се занимаваш с актьорско майсторство? Играе ли решаваща роля външният вид при осъществяването на тази цел?
– Ами от малък го искам. Било е нещо като мечта и то напълно осъщестествима. Искал съм го много, знаех, че мога, че имам възможности да се проявя като такъв – актьор в случая, макар че има и много хора, които се заблуждават и само си мислят, че притежават този талант. То си е до голяма степен работа и труд. Аз винаги ще помня думите на професор Сейкова, при която съм учил 2 години във Варна, преди да вляза в НАТФИЗ актьорско майсторство – 99% работа и 1% талант и сърце. Вече в различните ситуации талантът може да е повече, но липсата му категорично се компенсира с работа и дисциплина. И не, не мисля, че външният вид е най-важен, нито пък задължително притежавано качество. Има толкова прекрасни хора, които имат за цел да пробиват, така, добре изглеждащи и красиви дори, но е факт, че не пробиват. От друга страна, има и такива, които не са толкова добре изглеждащи, но пък за сметка на това са обаятелни, впечатляват със своя чар и имат усет за това, как точно да се случи техният пробив. Честно казано, нямам особено мнение по този въпрос, тъй като никога не ми е било самоцел, не ми е и сега, нямам нужда да светя. Аз имам нужда да бъда актьор!
– Коя всъщност е любимата ти театрална роля и с кои актьори предпочиташ да играеш съвместно?
– Засега любима роля ми е Глеб от „Фантомни болки” – един спектакъл, който се спрягаше на учебната сцена в НАТФИЗ – отрицателен персонаж, крадец. След него е Федя от „Облак рай”, играем го в Бургас заедно с Иван Бърнев и Яна Маринова, отново на режисьора Богдан Петканин. И това са, предполагам в бъдеще ще изграждам много нови и любими образи и персонажи. Иначе обожавам да работя заедно с Иван Бърнев, това е едно чудовище в българския театър и кино, човек, който ми дава много, работейки с него, играейки с него, репетирайки с него. Гледайте го, когато имате възможност! А от сериала „Забранена любов” – Елен Колева, Диана Любенова, Ивайло Герасков…
– Участваш в рекламни клипове – защо? Носи ли това занимание повече приходи от театъра например?
– Да, участвал съм в реклами още преди сериала „Забранена любов” и един английски проект – английски филм, в който участвах. Реклами на „Вивател”, „Каменица”, бил съм лице на модни къщи, дефилирал съм по модни салони точно като бях ваш връстник. Относно въпроса за парите – ами от реклама не се печели много, абсурд, но сравнено с театъра – да, от него пък съвсем никакви пари не се печелят, освен ако не е частен продукт – тук вече зависи колко процента вземаш от организации и т.н. Ако е в държавен театър, то тогава не вземаш почти никакви пари за това, което правиш. Благодарение на телевизията аз съм на свободна практика. А телевизията е нещо, което те популяризира, прави те един продаваем продукт, това е ползата от нея и съответно вече имаш възможността да избираш работата си.
– Като стана дума за „Каменица”, и ти ли си част от „мъжете, които знаят защо” и фен ли си на бирата?
– Ооо, да! Обожавам бира! Това е алкохолното питие, което най-много ми допада. В последно време не ми остава време за това, въпреки че … Абее, обичам да си отворя една биричка! И не се притеснявам за телосложението си.  :)
– Разбрах, че си се занимавал с брейк. Чувал ли си за плевенската брейк формация “Effect”, която стана особено известна след участието на трима от нея в предаването “България търси талант”?
– Хах, даа, ходил съм, танцувал съм, занимавал съм се с това. В Търговище играех с едни момчета, понаучих се на някои неща, отдават ми се, мога да се въртя например. :) Обаче не съм се занимавал професионално с този вид танци. А относно вашата формация – ами не, не съм чувал за тях, ще поровя в Интернет, сигурно са наистина добри. 
– Отговори ми честно – харесва ли ти тук в нашия град и очакваш ли публиката да те посрещне топло?
– Да, много ми хареса в Плевен, бих казал страхотен град. Ето сега в читалището („Съгласие”, където на 21 февруари заедно с актъорите Александър Дойнов, Александър Кадиев, Албена Михова и Анелия Луцинова представиха „Горката Франция” – освен актъор, Фери е и продуцент на пиесата, бел. авт.) за първи път идвам, гледам ново дюшеме, театърът ви също е много хубав. Пък и има и по-лошо винаги :) ! И очаквам наистина топло посрещане довечера от зрителите (така и беше). Аз вярвам в спектакъла, знам какво въздействие оказва на публиката, макар че винаги и имената, които участват, също привличат хората. Но вече се е изградило добро ниво на оценка на това представление – достатъчно смешен, достатъчно интересен, достъчно завладяващ и мисля, че това е основното. Имената в случая не са решаващи и до такава степен значими. 
– Предай своето послание към всички читатели на училищния вестник.
– Най-накрая. Имах чувството, че имаш над 400 въпроса, не забравяй, че имам работа, за друго съм дощъл. (смее се). Хах, ами моето послание към вашите връстници е естествено да се отдават на типични за вас тийнейджърски пориви, да са свободни, да правят, каквото си искат, но и да са умерени, да си поставят граници, да си дават малко повечко зор, като ходят на училище. Да разберат какво наистина искат и защо го искат. Въпреки че аз какво искам от хората, бе, да му се не види! :) Разбирам, че това е нещо, което на вашите години няма начин да се осъзнае. Живи и здрави! Успех! 

Започнахме и завършихме с усмивка!. В началото се смеехме на вица, който ми разказа, а в края аз се усмихвах замислена за това, че и на извстните не им е лесно, че и техният живот е борба и себедоказване, че трудът е нужен и решаващ… за всичко. Че мечтата си е мечта, но пътят към нея е труден и дълъг. И още много неща, които се надявам и вас да замислят, които се надявам и вие да откриете зад младежкия тон, жаргона и усмихнатото лице на Фери.

Александра Стоянова 9з

Тагове
Back to top button
Close
Close