Илюзиите – необходимост или заплаха

В стремежа си към щастие и съвършенство човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността. Мечтите са му необходими, защото го водят към осъществяване на съкровените му желания. Хората винаги са искали това, което нямат. Никоя мечта, дори най – невъзможната, не е безсмислена, защото откъсва от грубата реалност и отчаянието, защото може да даде желание за живот и истинско щастие.
Стремежът към осъществяването на мечтите, полетът на човешкия дух по пътя към нея са по-важни, отколкото сбъдването. Има както осъществими, така и неосъществими мечти (илюзии). Те са нужни на хората, но може да се обърнат и срещу тях. Мечтаейки за нещо непостижимо, превръщайки го в самоцел, човек може да загуби своето „аз”, да се промени неузнаваемо. И дори мечтата му един ден да се осъществи, цената за нея ще е твърде висока.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков разкрива чрез мечтите на героинята си Мими Тромпеева нейната душевност, характеризира и общността, към която тя принадлежи. Мими мечтае да се омъжи за милионер с красиво и атлетично тяло, мечтае също за хермелиново палто и бална рокля. Нещастната млада дама толкова силно желае да бъде красива, че съвсем наивно се доверява на приказките на Чезарио Галфоне, който твърди, че ще направи чудеса за нея и ще я превърне в „приказна красавица”. И му вярва безрезервно.
Своята представа за живота тя е изградила от лъскавите списания и баналните любовни филми за най – красивите и най – известните. Неусетно героинята започва да желае живот като нечий друг, отдава се на илюзиите и загубва възможността да бъде щастлива по свой собствен, уникален начин. Такива копнежи не само не обогатяват духовно човека, а го принизяват. Това не са възвишени мечти за щастлив и пълноценен живот, а елементарни, лишени от всякаква духовност желания, които обезличават човека.
Понякога, за жалост, ние не преценяваме кога мечтите ни са осъществими и кога – не. Тогава може да се лутаме в продължение на години, на цял един живот, докато не осъзнаем, че всичко е било напразно.
Илюзията е необходима на хората, защото им дава надежда за по – добър живот. Но не бива да се забравя и реалността, в която щастието е постижимо. И за това са нужни усилия и желание.

Александра Нейкова 8З

Back to top button