Грубостта като израз на духовно безсилие

Грубостта е болест, върлуваща в душата на днешното общество. Породена е от неспособността на хората да изразят себе си по позитивен начин.

Недобронамереността към другия е преди всичко грубост към самия себе си. Тя се ражда като плод на средата, в която живее човек, като последствие от неговото възпитание. Арогантостта е израз на липсата на увереност в самия себе си. Когато индивидът се чувства неспособен да се докаже, съзнателно причинява зло на другите. Заблуждава се, че това може да поддържа самочувствието му. Лъжливо захранвайки представата за собственото „Аз”, той унижава достойнството на хората около себе си. И така веригата на грубостта започва.
Тя може да бъде дори смъртоносна. Води началото си от нещо на вид елементарно – обида. След това започва да расте. Предава се от човек на човек. И така грубостта, хранейки се от духовното безсилие на личността, придобива способността да разрушава и дори отнема животи.
А лекарството е нещо съвсем обикновено – малко човещинка! Нещо, което не се учи и не се преподава. Няма как да знаем каква следа оставя в душата на човек една обида, едно унижение, ако не сме емпатични и човечни.
Грубостта се отразява, пречупва се, расте, гнети! Кому е нужно това? На кого помага? Нима е нужно да се стига до престрелки и побоища само за да се обърне внимание на този надвиснал като тъмен облак над обществото ни проблем? Нима е толкова трудно да се обърнеш към себе си и да се пребориш с комплексите си, без това да рефлектира върху нечие чуждо достойнство? Колко по-лесно би било, преди да унижим някого, да се замислим защо го правим? С какво е виновен човекът до теб за собственото ти духовно безсилие?
Грубостта е обида към този, който я изразява. Зад арогантното поведение прозира невъзможността да бъдеш щастлив като самия себе си!
Грубостта е „на мода” в днешното общество! Не е ли тъжно, че хората са толкова слаби пред собствения си „Аз”? Защо трябва да решаваме проблемите си, като създаваме такива на някого другиго? Преминаването на личните граници достига до физическо насилие. Безцеремонно изречените думи оскверняват неприкосновеността на човека до теб. Откритото и предизвикателното зло към общността, презрението към моралните ценности показва духовно безсилие. В един по-абстрактен смисъл да бъдеш груб, означава да не умееш да боравиш с инструментите на културата.
Грубостта е негативна сила, която хората необмислено изхвърлят вън от себе си. Но ако обърнат тази сила навътре и я насочат позитивно, тя би им помогнала да станат по-уверени. Би ги направила пълноценни, по-добри! Само тогава грубостта би спряла да бъде емблема на обществото, което претендира да е демократично и да прогресира.

Нина Петрова, XІа
Второ място в училищен конкурс за философско есе

Back to top button