Гледни точки

Един експеримент, получил много аплодисменти

 

Пиесата „Предградие” на Ерик Богосян направи своята премиера на 19 декември на сцената на Драматичен театър „Иван Радоев”. Режисьорът на постановката е и действащо лица на сцената – Веселин Плачков. Експерименталната постановка се оказа много сполучлива и зарадва пълната зала на театъра. Можете да останете в плен на спектакъла още с прочитането на афиша: „Предградията за нас не са бягство от действителността. Те са самата действителност”.

Пиесата ни въвежда в обстановката на млади хора без никакви перспективи и тежко ежедневие. Смело мога да твърдя, че гледайки „Предградие”, всеки човек може да открие себе си. И ако някои от проблемите ни се струват далече от нас, то други – липса на амбиции или болезнени такива, истинското и привидното щастие, гневът на младите, емиграцията, са и наши. След представлението имахме удоволствието да се запознаем с актьорската трупа. Разговорът беше непринуден, срещата – под въздействие на току-що видяното. Всички харесахме това, което преживяхме, но прескочихме похвалите и започнахме с въпросите. А и самите актьори се интересуваха повече от това. Обсъждахме доколко техните послания са били разчетени от нас. Научихме много за творческия процес, за автора, който е и наш съвременник; разбрахме, че голяма част от актьорите са разпознали себе си в характера и темперамента на героите си и затова се е получило така добре. Единодушни бяхме, че представлението не би било същото без музиката на живо на Taking Heed, която ни помагаше да осмислим текста. Уверявам ви, че толкова много енергия на сцената рядко може да се види. Поздравяваме актьорите Веселин Плачков, Ива Николова, Адриан Филипов, Нина Илиева, Александър Димитров, Сергей Константинов, Мариета Калъпова, Генадий Николов и Надя Новоселска и им благодарим за срещата! Тези, които са нямали възможност да видят постановката, имат все още шанс. Не го пропускайте! Заслужава си!

 

Силви Лалова 10л

 

 

 

В света на несретниците

 

Как бихте реагирали, ако класният ви ръководител ви каже, че за пореден път тази учебна година ще ходите на театър? Ще си кажете:„Оооо, пак ли?!” или „Още 4 лв. на вятъра…”, а може би и „Кой знае колко скучен ще е този път?”. Реакцията ми първоначално не беше по-различна. По-късно с някои от класа се поразговорихме и разбрахме, че всъщност театърът е на много актуална тема.

Представлението започна с изпълнение на рок група, която свиреше на живо пред нас. Песента бе енергична и привлече вниманието на всички. След като завесата се вдигна, попаднахме на типична американска улица в някое малко градче. Героите бяха на около 25 години. По време на представлението разбрахме пътя, по който е поел всеки един от тях, грешките, които е допускал и крайния резултат. Тъй като диалозите на места бяха нецензурирани, повечето от съучениците ми не разбраха всъщност какво е значението на използваните думи и изрази. По-късно с класния си ръководител обсъдихме представлението в часа на класа и разбрахме целта им. А именно – да ни накарат да усетим образа на проваления човек, който не се интересува от околните, смята се за независим и го демонстрира с вулгарния си речник. Животът му е като в блато – колкото повече се опитва да се измъкне, все повече потъва. Целта бе да ни накара да се замислим над действията си, да внимаваме по кой път ще тръгнем и как да не изпаднем в безизходица като тази на героите.

Нестандартният начин, който бяха избрали режисьорът и актьорите, за да ни покажат какво вещае бъдещето, накара всички нас да се замислим за живота, за ценностите си, за това, как да градим и да избираме отсега нататък.

 

Мария Челебиева 7б 

Тагове
Back to top button
Close
Close