Екскурзията на 6а и 6б клас в Рила

Екскурзията на 6а и 6б клас в Рила

3 юни 2019 г. – обикновен делничен ден ще каже някой, но за мен и съучениците ми от VI „а“ и VI „б“ клас това е денят на нашата екскурзия, чакана с толкова вълнение и нетърпение.

В намръщеното утро заедно с нашите класни ръководители – г-жа Цветослава Горанова и г-жа Валентина Тишкина ние се отправихме по маршрута Плевен – Цари Мали Град – Боровец – Рилски манастир. Дестинацията звучеше доста позната на всички. Облачното небе не успя да помрачи нашето настроение и всички, обзети от ентусиазъм, разговаряхме и се веселихме в автобуса. Още в началото на пътя дъждът ни догони, но според мен всеки сезон е подходящ за пътувания, важното е да е  с близки и обичани хора. Колко хубаво е човек да пътува, да трупа красиви пейзажи в мислите си, и да се върне зареден с нова енергия и да чака с трепет и вълнение следващия маршрут! Предстояха мигове на забавление, емоции и вълнуващи преживявания.

Първата спирка беше Цари Мали Град. С разочарование установихме, че понеделник е почивен ден за комплекса и не можем да посетим уникалната антична римска крепост. Решихме да се качим по стръмната екопътека, водеща до въжения парк. Уморени, но и заредени с очаквания се озовахме на хълма, откъдето се откри невероятната красота на Верила планина. В комплекса тичахме, играхме на въжените съоръжения- нали все още сме деца и това чувство не ни е чуждо, като цяло прекарахме незабравими часове сред чистия въздух, потопихме се в необятността, уханието и багрите на планината. След кратък обяд потеглихме към Боровец, разположен в най-високата планина на България – Рила. Той ни посрещна с дъждовно време. Настанихме се в хотел „Айсберг“ и се отдадохме на релакс и забавления в плувния басейн. Всички се радвахме на заслужения отдих след девет месеца на труд и учение. Вечерта в дискотеката танцувахме и се веселихме под звуците на съвременни музикални хитове, но не забравихме и че сме българи с традиционните хора.

Сутринта облаците любезно бяха отстъпили място на срамежливото юнско слънце и пред нас се откри величието на Рила. Разходихме се в курорта, а неземната красота на планината предизвика неповторима емоция, която ни зареди с нова енергия.

С нови сили продължихме към Рилския манастир. Пътят се виеше по стръмните склонове, а величествени борове гордо извисяваха снага. За разлика от другите манастири в България, разположени в закътани места, Рилският манастир се извисява на 1147 метра надморска височина. Тази уникална Света обител с право е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, тъй като съхранява историята на цял един народ. Основан през първата половина на Х в. от небесния закрилник на българите св. Иван Рилски, манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух и народност. Пристъпвайки по каменните пътеки усетихме величието на това място. Не съм си и представяла, че може така да се чувствам едновременно горда и смирена. В средата се издига каменната кула, а до нея църквата вдъхва невероятен респект с големия и внушителен иконостас и стенописите на майсторите-зографи. Целият комплекс е впечатляващ – можеш да стоиш часове наред и да съзерцаваш тази невероятна красота! Запалихме по една свещичка за здраве на нас и семействата ни и се поклонихме пред гроба на св. Иван Рилски.

Тръгвайки си от манастира усетих тъга, защото екскурзията беше към края си. Природната красота наоколо и уникалните забележителности, до които се докоснахме през тези два дни, ме накараха да се чувствам горда, че съм българка, че съм родена и живея в една специална страна и душевно богата от историята и културата ни. А кой не иска да бъде такъв?

Деница Луканова – VI „б“ клас

Още новини