Екскурзията, която ни показа историята на нашата земя

Екскурзията, която ни показа историята на нашата земя

С най-голямо нетърпение учениците от 6 г,д, е клас очаквахме 3 и 4 юни 2019 г., когато най-после щяхме да сменим училищната среда с екскурзия до природните и исторически забележителности на страната ни, за които бяхме учили само в учебниците.

Първата ни дестинация беше Белоградчишките скали. Пътят до там беше дълъг, но си заслужаваше.

Бели облаци, лек дъждец, превалял преди малко, топло слънце – време, което природата обича най-много и ни обгръща с буйна зеленина и свеж въздух. Така ни посрещнаха Белоградчишките скали. Червените скални образувания величествено се издигаха над избуялата растителност. Всички ученици се впуснахме в надпревара към скалите. По-любопитните дори не  можаха да дочакат края на историческата беседа на местната екскурзоводка. На някои ученици им беше лошо, други ги присвиваше стомах, а трети ги болеше глава, но в момента, когато се качиха на скалите, всичките им болежки изчезнаха като с магическа пръчка. Невероятно красивите гледки, докъдето стига поглед, изглежда са лечебни. Цял час се наслаждавахме на красивата природа и свежото време.

Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци.

Ние веднага забелязахме първата група скали, които са разположени около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната,  Дервиша,  Адам и Ева, Гъбите,  Лъва,  Монасите,  Мечката, Замъка, Овчарчето.

Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.

Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.

Друга природна забележителност, намираща се на около 20 км от Белоградчик, е пещерата Магурата, една от най-големите и най-красиви пещери в България. Пещерата беше следващата ни дестинация. Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Но ние не можахме да им се насладим, защото залата с рисунките беше затворена. От екскурзоводката разбрахме, че тече разследване за вандалско драскане на посетители по стените в близост до рисунките.

Магурата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено и ние се снимахме с нарочно поставени бутафорни камъни, сякаш сме ги вдигнали с голяма сила.

Доволни от видяното, към 16,00 часа потеглихме за гр. Видин и след час се настанихме в емблематичния за града хотел „Ровно“. От нашия екскурзовод – Асен Асенов, узнахме, че името на хотела е знак за някогашното побратимяване на града с украинския град Ровно. Освежихме се и последвахме неуморимия си екскурзовод в образователна разходка из града. Така научихме,  че Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин. Вървяхме по продължение на крепостната стена и видяхме петте капии – Стамбол капия, Телеграф капия, Еничар капия, Флорентин капия и Пазар капия. Минахме през красивия крайречен парк, а по реката бяха пуснали котва круизни кораби. Бяхме уморени и оставихме останалото за другия ден. В хотела вечеряхме и се прибрахме по стаите за почивка.

На сутринта през парка стигнахме крепостта „Баба Вида“. Крепостта „Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Тя се извисява величествено на брега на р. Дунав, в североизточната част на Видин. Замъкът е на повече от 2000 години, построен върху останките на античната крепост Бонония. Той е достъпен за посетители само от север, където се намира входната кула. Обграден е с дълбок ров, запълван от водите на Дунава, над който се спускал дървен подвижен мост. В днешно време гостите на крепостта минават по новоизградения каменен мост, който отвежда във вътрешния двор. Тук е открит Летен театър „Вида“, който е една от най-големите атракции на града. На неговата сцена се представят известни постановки от 1964г насам. От нашия екскурзовод научихме както легендата за сестрите Вида и Кула, така и историята и особеностите на архитектурата на замъка.

Отново пълни с впечатления се качихме на автобусите и потеглихме за гр.  Враца. Наближавайки града, слушахме увлекателната лекция за разположението му, за Ботевата чета и за цялата му история. Град Враца е разположен в Северозападна България на границата между Старопланинската верига и зоната на Предбалкана, в подножието на Врачанския Балкан в непосредствена близост до живописния пролом Вратцата.

Разходихме се из центъра на града, обядвахме и коментирахме новите си впечатления. Искахме ексурзията да не свършва и правехме планове за местата, които искаме да посетим отново заедно. След това отново потеглихме, но този път към родния Плевен. Пристигнахме точно в 17,00 часа, а родителите ни чакаха и искаха веднага да чуят за приключенията ни.

Учениците от 6 г ,д, е клас

 

Още новини