Едно интервю за любовта, мечтите, миналото и бъдещето

Творческата среща между Вазовци и писателите Елена Хайтова и Никола Гигов предизвика много въпроси в съзнанието на учениците. Затова в кратко интервю гостите дадоха своите отговори на всеки от тях, като включиха интересни истории, свързани с техния живот, творчество, открития и пътешествието им из непознатия свят. Първо зададохме въпросите си към г-жа Елена Хайтова.

– Като писател и човек, който се е докосвал до дълбочините на живота и на основните житейски въпроси, какво мислите за любовта – една от най-големите мистерии? Мислите ли, че сте открили любовта на живота Ви?
– Това е толкова хубав въпрос , защото темата на днешния ни разговор е „Любовта и борбата- криле на живота“. Любовта при мен, а пък и при нас е винаги свързана с борба. Винаги има хора, които аплодират на любовта, има такива, които не я харесват, завиждат, искат да я унищожат, пущат отровни стрелички и по това се разбира колко е силна любовта. Аз преди 45 години, завършила студентка, заминах за Родопите. Можех да остана в София, но отидох в Родопите, за да търся бащините си герои, да се срещна с тях и да ги погледна с неговия поглед. Обаче се случи така, че преди да се срещна с неговите герои, се запознах с Никола Гигов, една вечер в един ресторант и двамата разбрахме, че това е „фаталната“ среща, от която няма спасение. Просто се влюбихме един в друг. И когато казах на баща си, без да му искам разрешение, че аз намерих човека, когото търся, а бях на 23 години и смятам да се оженя за него. Те работеха заедно в сп. „Родопи” и баща ми го срещнал и казал: „Ами, ти май имаш „хож-беж“ с дъщеря ми?“, а той отговорил: „Да, имаме си разни намерения “ и баща ми тогава казал: „Е, щом работата е яка-значи добре. “ Това беше неговата благословия. После имахме много пречки в живота, но досега 45 години сме заедно и мисля, че не бих могла да открия по-силна и по-трайна и дори близка до Орфеевата любов като тази.

– Ако можехте да дадете определение за любов, какво би било то?
– Аз пак изхождам от нашата среща с Никола Гигов. Казвам: „Ние се запознахме на Коледа, а живяхме като на Великден“ . Мисля, че това е определение за истинската любов. Просто между две такива същностни дати, които движат нашия свят- Коледата- раждането на Христос и Великден- великото чудо на Възкресението. Любовта се ражда трудно и с мъки, но ако е истинска, тя е великденска любов- все възкръсва.

– След дългите взаимоотношения между двама вюбени остава ли обичта между тях или се запазва само уважението?
– Дори понякога да има трудности или нещо да си ядосан и сърдит, когато човекът до теб е поет и ти прочете стихотворение, ти направо се предаваш, особено ако стихотворението е любовно и завладяващо. Така че по пътя срещаш и прозаични моменти, но когато чуеш стихотворение, сърцето ти се отваря и отново започва да обича по-силно. Аз не бих могла да живея с друг човек, който не е поет или не е творец. В краен случай може художник, но художник като поета, който открива такива светове към сърцето като в стихотворението „Топъл август“. Аз непрекъснато се възраждам, когато го чета и отново започвам да обичам. Няма само уважение, има си и любов.
Зададохме няколко въпроса и към г-н Никола Гигов.

– Г-н Гигов, в беседата по-рано споменахте, че при една от експедициите си сте се впечатлили от образа на дама в бяло. Може ли да разкажете историята, свързана с нея?
– Това е Медея. Пътувах с кораб до Колхида, защото трябваше да опиша всичките 50 древни аргонавти, за да се знае техният живот, съдба и го постигнах. Когато в Потия открих тези фрески от преди 3000 години, останах изумен, че колесницата, която отива към източния край на Черно море, се води от брата на Медея, а отпред седи на капрата цар Еет, познат на Орфей, и тогава разбрах защо се е вдъхновил Еврипид да напише цяла книга и да печели награди в Гърция. Тогава отидох чак до Гърция, за да взема една книга, която търсех от много години. В нея на гръцки език пише следното: „ От Родопите към Гърция слезнаха: поезията, музиката и свещените изкуства“. Значи те са давали на нас- бъдеща България, преднина. Защо ние сме затулили собствената си история? И затова посветих целия си живот- 62 книги, за да възкреся онова, което сме забравили.

– Коя е най-голямата тайна, на която сте успели да намерите отговор в личен план?
– Един академик от Петербург, когато изнася доклад за древните и за нашата писменост, той казва, че ние не познаваме древната си история. За Спартак, например, около десет професори са издали кратка история на България, разгърнете ги и ще видите, че има само седем реда за Спартак. Не е възможно едно въстание, което е било със 120 000 гладиатори, да бъде описано в седем реда. Затова тайната на Спартак, тайната на Орфей не са завършени. Археолозите, които са работили в Италия, са намерили, че е имало някога 30 гладиаторски школи, като с най-голямо предимство са били траките. А траките са и най-елитното племе, а най-елитният род са бесите, наричани още „говорещи с боговете“. Как са говорели хората някога с боговете и как боговете са говорели с хората? Затова самият Орфей е написал: „ Боговете са хора, а хората са богове“ и е блажен всеки човек, който разбере тази мисъл. Аз съм опитал да я разбера. Страшно е да се обожествиш, а е страшно и да се унищожиш. Не позволявайте мечите ви да се срутват! Това е моето желание, защото, когато мечтите овехтеят и се срутят, няма смисъл в живота вече. Затова любовта е великото чудо на света и то ми даде криле. Затова е „ Любовта и борбата- криле на живота“- имаш криле да летиш, дори и да си човек. Дори можеш да бъдеш и бог- толкова много да властваш в себе си, че да летиш.

– В днешно време много често се обсъжда темата за силата на мисълта, като се твърди, че човек сам управлява живота си със своите мисли. Вярвате ли в това твърдение?
– Аз се радвам на вашето мислене и на вашите въпроси. Ще споделя, че тук в момента я нямам тази книга. Когато бях дете се питах възможно ли е човек така да си развие мозъка, че книгите, които слага под възглавницата си преди да заспи, да му вършат работа в училище, да му вършат работа навсякъде? Затова написах две книги- „Гадател на сънища“, която е издадена, и „Стихове на сън – Еолова арфа“, която ще бъде издадена догодина. Искам да кажа, че вие ще постигнете много, защото мислите, а аз съм вложил много в книгата „Гадател на сънища“, защото съм бил там, където Достоевски е написал романа „Братя Карамазови“.

– Кое Ви вдъхнови да изследвате Орфей?
– Най-много ме мотивира нещастието. Да останеш без родина, онази част, която е откъсната от България. Тя е част от мен, от вас. Аз съм носител на наградата на Яворов. Имам две стихотворения, написани за Яворов. Искам да кажа как е писал Яворов, как е написал „Градушка“, „На нивата“, как е написал всичките тези стихотворения? Колко е учил Яворов, до къде е стигнал? Велико чудо е това да учиш. Завършил съм гимназия „Асен Златаров“- с. Гиген, Плевенско и се гордея с това, защото пет години без нито един лев, без нито един колет, без нищо, защото бяхме бежанци аз хранех 500 деца, за да могат и те да учат. По този начин разбрах, че след любовта идва голямата помощ, която оказваш. Помагаш ли, ти си велик!
Времето не ни стигна за всички въпроси, които искахме да зададем, защото нашите гости бързаха за среща и с други ученици от нашия град, но на раздяла си обещахме да се видим отново, а ние тръгнахме към библиотеката, за да прочетем книгите, които ни оставиха като подарък двамата автори.

 

Ивана Митова – 11 л клас

Back to top button