Един вълнуващ ден на християнското семейство в Община Плевен

Тази година денят на християнското семейство не протече по обичайния за мен начин, защото кметът на Плевен, г-н Спартански, ме беше поканил да присъствам на общински съвет, който се провеждаше на този ден-21.11.16г. в 13.30 ч.

Първо отидохме с родителите ми на църква, за да благодарим на Господ за всичко и да го помолим да е с нас и занапред. После избрахме една красива икона на Богородица, която е покровител на християнското семейство, за да я подаря на г-н Спартански по случай празника. Помолихме отчето да я освети, той попита на чие име, а мама каза това на кмета. Тогава попът прочете молитва за това, Господ да му дава здраве, сили и мъдрост и да го пази в трудните моменти. Почувствах се страхотно, защото осъзнах, че чрез тази икона ще подаря на нашия кмет и Божията подкрепа.

И така, с икона в ръка в 13.15 ч. аз вече бях в кметството. С мен беше и мама, и слава Богу, защото изведнъж усетих как сърцето ми се сви на топка. Поканиха ме в заседателната зала и от вратата ме нападнаха журналисти с въпроси защо съм там. Напрежението в мен ставаше все по-голямо. Внезапно кметът влезе и се настани в единия край на огромната правоъгълна маса, около която седяха общинските съветници. Започна така наречената оперативка. Аз седях отстрани и слушах какви задачи трябва да се свършат за града ни през седмицата.

 Изведнъж кметът започна да разказва, че преди няколко дни е гостувал в нашия клас и е останал много приятно изненадан от адекватните въпроси, които са му задали моите съ- ученици и от поръченията, които са му дали. След това ме представи и каза, че ме е поканил на съвета, за да прочета и пред общинските съветници посланието, което му бях написал и подарил тогава. Аз се изправих, но преди да започна с писмото, поздравих кмета с големия християнски празник и му подарих иконата с пожелание за много здраве и щастие. След това поздравих и всички общински съветници с празника, пожелах им да имат здрави и щастливи семейства и ги помолих така да управляват града, че всички семейства да са щастливи и да са заедно. Казах им, че познавам много деца, чиито родители са принудени да работят в чужбина, за да ги издържат, и знам колко им е мъчно и самотно. Затова помолих съветниците да направят така, че в Плевен да има работа за всички родители, за да бъдат винаги до децата си. Кметът ме поздрави и похвали за казаното, а после прочетох и посланието си към него, което всъщност важи и за съветниците му. Когато приключих, г-н Спартански ми благодари, каза че ще закачи моето писмо в своя кабинет и ще си го чете често, за да му напомня защо е там. Надявам се, че ще постави и иконата до писмото ми, за да има не само моите пожелания, но и Божията помощ. Мисля, че ако продължи да работи както досега, с разум и сърце, ще има и подкрепата на плевенчани и занапред. Получих поздравления и от общинарите. Аз им благодарих и си тръгнах удовлетворен от това, че бях чут, а думите ми докоснаха управниците на нашия град. Надявам се, те да им въздействат така, че да вземат най- правилните решения, за да могат всички плевенчани да живеят щастливо. На излизане ми подариха сувенир за спомен и много знаменца и стикери с логото на Плевен, които аз по-късно раздадох на моите съученици, докато им разказвах какво съм преживял.

След училище се прибрах вкъщи и от вратата усетих миризмата на прясно изпечен хляб. Мама беше опекла любимата ми пита така, както я е учила нейната баба. Нямаше го само моят батко, който вече е студент и живее в София. Аз му се обадих, за да му кажа колко ми липсва, а той ми сподели, че се е почувствал горд с мен, след като е прочел статиите в интернет за срещата ми с кмета.

Това беше най-значимият и вълнуващ ден на християнското семейство за мен!

А това е моето послание към кмета.

 

РЕЦЕПТА ЗА УСПЕХ

 

Моят роден град е Плевен и от него съм аз обсебен.

Той е толкова величествен и красив, че ме кара да се чувствам горделив!

Така е, защото историята му е богата, всички знаят, че тук се е предал пашата.

И много герои са загинали за свободата, затова ни е горда и Стара планината!

Уникалната ни Панорама за войната разказва и нагледно я показва.

Мисля, че към миналото трябва да сме отговорни, щом живеем днес свободни.

Баба ми е разказвала, че е била счетоводител в местния хлебозавод,

А дядо в завод „Ломоносов” е работил като шлосер горд,

защото там се произвеждали ученически пособия

по математика, български език, физика и биология.

От родителите свои знам, че в града имало колописта,

сигурно там са карали добри велосипедисти.

Винаги ми е звучало много забавно и интересно,

Вероятно да се направи това не е било никак лесно.

Жалко, че от бъдещето заблудено, вече всичко е разрушено.

С нетърпение чакаме новата и голяма спортна зала,

На града ни тя ще донесе световна слава.

Плевен винаги е бил град на големи таланти-

спортисти и певци, художници и музиканти.

Иска ми се този град да запази своята историческа красота,

Вдъхновен от свежестта на младостта.

Радвам се, че културният живот в Плевен процъфтява,

и за музикални фестивали възможности ни дава.

Щастлив съм, че фонтаните ни имат вид обновен

и че скачат, без да спират в ритъм нов и оцветен.

Жалко, че около тях има сгради красиви и стари,

които плачат за ремонт и нови фасади!

Мечтая си в Плевен скоро да има скейтпарк на открито,

Така децата ще „байкват” без възрастните да ги гледат сърдито.

Вероятно всичко това Ви изглежда наивно,

но аз съм на 10 и ми е простено да звуча инфантилно.

Аз не разбирам от градско управление,

Но вече знам какво е отговорност и що е забавление.

Мама казва, че ако имам желание да постигна нещо ще намеря начин,

Ако нямам- ще си търся причини, така както редя и тези рими.

 

ГОСПОДИН СПАРТАНСКИ, Вие сте настоящият ни кмет

и от сърце Ви желая много здраве и голям късмет,

Но най- вече да сте винаги зает в търсене на начини,

а не на причини, всички жители на Плевен да сме щастливи!

Виктор Иванов IV „д” клас

 

Back to top button