Димитър Митев:Това, което правя, ми доставя удоволствие

Вярвам ви, вярвам на всички, които се захващате с електронния вестник. Вярвам ви, вярвам на всички, които се захващате с електронния вестник и съм убеден, че ще бъдете барометър на живота в училище,

с тези думи директорът на СОУ „Иван Вазов” Димитър Митев ни подкрепи в трудния и отговорен път, който поемаме. Той беше пръв на прицела на нашите въпроси. Попитахме го за предстоящите проекти на гимназията, за дългия му професионален път дотук. Ние добре познаваме директора и затова се опитахме да ви кажем нещо и за човека Димитър Митев. Той ни прие с усмивка и с желание отговори на всичките ни въпроси.
– От колко години сте директор?
– Истината е, че не съм ги броил, но от 1 февруари 1993 година.
– Като дете какъв искахте да станете?
-Тогава беше друго време, но на около 14 години исках да уча архитектура в строителен техникум, което беше престижно за онова време. Не че не съм имал желание да бъда учител, но така се получиха нещата. Тогава нямаше толкова много възможности. Спортувах постоянно, не един или два спорта. Човек не знае как ще го завърти съдбата, но в крайна сметка, каквото и да работи, той трябва да си харесва професията, така че това, което правя, ми доставя удоволствие.
Ако човек работи без удоволствие в дадена професия, това би трябвало да му покаже, че е време да се захване с нещо друго. Работата с млади хора поддържа и духа ми млад.
– Как се променят учениците през годините? Към по-добро или по-лошо? Как бихте описали учениците в днешно време?
– Обществото ни като цяло се е променило през годините. Сега нещата са много по-динамични и естествено и ние се променяме така динамично, както то. Но аз нямам категории “добри” и “лоши”. И все пак се наблюдава една тенденция, че децата, които идват сега, са малко по-разглезени и са свикнали да получават нещата наготово, без да се трудят. Но в крайна сметка нещата са индивидуални и зависят от всеки от вас.
– Разкажете ни някоя забавна случка от ученическите си години.
– Не се сещам за конкретна случка, но и ние понякога сме бягали от час, и двойки сме получавали, и трепети е имало, харесване, момичета – това са неща, които ги има винаги. Ученическият живот трябва да бъде шарен и нищо човешко и ученическо не ми било чуждо и тогава. Вие сега имате много повече дразнители и повече информация.

– Разкажете ни интересен спомен като директор или учител.
– Тук вече спомените са толкова много, че трябва и класация да правя! Но всяка година е различна, а аз съм изпратил вече 18 випуска. Много неща има запечатани на видеокасети, които са останали като история на училището. Интересното се поражда оттам, че виждам как нещата се променят с годините, а дори всеки ден сам по себе си е интересен.
– За или против униформите сте?
– Естествено за! Но думата униформа на вас ви е чужда, а и на мен не ми харесва. Вие не знаете за какво става въпрос, като се каже униформа. При мен тази дума носи оттенъка на онова време, което не е необходимо да се връща. Тогава това беше с цел всички да са еднакви, да не бъдат индивидуални. Аз съм за облеклото.
– Смятате ли да въведете униформи?
– Надявам се с вас в близките години, ако не и още тази, заедно да изберем облекло. Трябва да ви бъде приятно да го носите, да се съобразим с новите тенденции, да се харесва на учениците, а и хората, като ви срещат по улиците, да знаят, че учите в това училище. Това засяга авторитета на учебното заведение, а и е общоприето по цял свят. Очаквам инициатива и от ваша страна – не с анкета “за или против униформите”, защото повечето от вас вероятно ще са против, без дори да знаят за какво става въпрос.
– Кое ще бъде завършено първо – столът или басейнът на училището?
– При всички случаи столът. Не обичам да давам срокове, но ако не в началото на февруари, то в края на март столът ще заработи. Той вече е направен, сега се довършва само ремонтът.
– Какви са плановете Ви за училището? Какъв ще е следващият проект? Разкажете ни как ще изглежда гимназията след 10 години!
– Надявам се, че пролетта ще има раздвижване на работата по басейна. Има съвсем нов проект за него и изпълнението му ще отнеме около година и половина. Следващият проект ще е за спортна зала между басейна и физкултурния салон, а от стола нататък, в подземните етажи, има възможност да се направят още две зали – фитнес и защо не една дискотека. Оттам нататък другите неща са по-дребни – ремонт на класните стаи и тоалетните и да се сложат климатици. А пролетта ще започне и един проект, който Общината финансира – цялата сграда и помощните сгради, всичко ще е с нова фасада и отделно ще има работа и по покрива.
– Какво мислите за камерите – те са навсякъде. Не връщат ли в едно по-старо време, което вие помните, а ние само сме чували за него?
– Камерите не са направени с цел да ви наблюдаваме. Те са за вашата безопасност. Когато камерите са тук, недобронамерените хора седят по-далеч от училището, а и така пазим това, което имаме, защото, когато ги има камерите, тези, които искат да направят нещо лошо, се замислят. Затова сме ги поставили и ще продължим да го правим, а не за да ви наблюдаваме.
– Какво мислите за образованието днес?
– На практика то не е приоритет на нашата държава, но съдейки по випуските, които досега съм изпратил и продължавам да изпращам, имаме бъдеще и с такова образование, а можем да си представим, ако то стане приоритет на държавата, какво бихме постигнали.
-Какво правите през свободното си време? Имате ли си хоби?
– През свободното си време обичам много да пътувам, да ходя из природата с приятели. Нямам явно изразено хоби, но, както казах, обичам разходки из природата, а също така и риболовът ми е любимо занимание.
– Вашият син учил ли е в СОУ„ Иван Вазов“?
– Да, учил е тук, но за кратко. Бил е тук само в 4,5,6 и 7 клас, тъй като, когато той учеше, аз вече бях директор и не му беше комфортно. След това пожела да учи на друго място и се премести.
– Какво предпочитате – директор или учител?
– Не е въпрос на предпочитание. Аз винаги съм казвал, че съм учител, но това, че съм директор, не е въпрос на предпочитание. Това е резултат от труда на всеки, затова аз съм доволен и от двете. Като директор естествено ангажиментите и отговорностите са повече, но все пак, както са казали: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората.“
– Как протича един ваш ден? Имате ли нещо като ритуал, който спазвате?
– Не, нямам, но все пак за всеки ден има по нещо планирано. Всичко е толкова динамично обаче, че денят може да се преобърне всеки момент, но аз се старая да откликвам на всяка една ситуация възможно най-бързо. Когато си почиваш, денят може да ти мина така, както си го планувал, но когато си на работа, проблемите определят как ще протече той.
-Как подбирате учителите, кое е по-важно за вас – добър педагог или добър учител?
– И двете са еднакво важни. За един учител е важно, за да може да ви учи, да си паснете, а също така трябва да има излъчване, така че е нужно много – и да е професионалист, и да е добър педагог, и да има излъчване, за да приобщи учениците към себе си. А освен това трябва да има такива учители, че на учениците да им е интересно и да идват на училище с желание. Това е моята представа за съвременния учител.
– Ако има рейтингови анкети сред учениците за учителите, какво ще направите, ако един учител получи оценка слаб?
– В различните сайтове действително има такива анкети, но за да са действителни, трябва да има точни и ясни правила, а такива няма. Във форумите на новия сайт на училището ще участват голяма част от учениците и вашите мнения ще бъдат един голям барометър. Но ако има точни правила, бих взел мерки, ако един учител получи оценка слаб, но ние сме далече от тези рейтингови системи.
– Какъв съвет ще дадете на настоящите ученици на гимназията?
– Най-големият съвет, който мога да дам, е:”Бъдете себе си!” С времето всеки един от вас трябва да се стреми да бъде все по-добър в своята област, както и във всичко друго. Аз се гордея с моите ученици и неведнъж съм го казвал. И също така, както училището заслужава тях, така те заслужават училището. И всичко това ме радва не само чрез успехите в ученето, но и като видя двора на училището пълен, когато виждам повече усмивки. Това ми е достатъчно!
-Какво пожелание ще отправите към вестника?
– Пожеланието мога да го кажа само чрез две думи: „Вярвам ви!” Вярвам на всички вас, които се захващате с това, на първо място трябва да ви е приятно и знам, че ще стане много хубаво и ще има добър резултат в развитието на училището. И всички вие бъдете барометър на живота в училището!

Весела Маринишева 8л
Памела Дилова 8л

 

 

Back to top button