Честит Ден на народните будители!

За първи ноември ние, учениците от трети Б клас, със съдействието на Детски отдел на РБ „ Христо Смирненски“ да отбелязахме Деня на народните будители. Това си е наш, български празник, на който изразяваме своята признателност и почит към великите личности, допринесли за духовното израстване на народа ни през вековете, за съхраняването на нашия език и вяра. За първи път Денят на народните будители бил отбелязан като общобългарски празник през 1922 г. Така се появили два празника, посветени на българския творчески дух – един пролетен – 24 май, и един есенен – 1 ноември.

За да имаме този празник първо е трябвало да имаме азбука и писменост. Създадената от Кирил и Методий през 855 г. азбука се нарича глаголица. По вид тя се отличава от всички познати дотогава азбуки. Основните елементи са кръгчета, триъгълници и други геометрични фигури в сложно съчетание.

Първите будители на българския народ са учениците на светите братя Кирил и Методий. Дошли в България през 886-887 г. и посрещнати с почести от княз Борис I (Покръстител), те разпространяват славянската писменост, създават първите просветни средища по нашите земи и поставят началото на старобългарската книжнина. Един от тези ученици е Свети Климент Охридски, който до края на живота си просвещава над 3 500 свещеници и учители, написва десетки християнски проповеди и поучения, жития и похвални слова за Кирил и Методий и за много светци. Свети Климент Охридски е създателя на кирилицата – с по-опростени и лесни за изписване букви от глаголицата. Новата азбука той кръщава на своя достоен учител – свети Константин-Кирил Философ.

Друг будител е Евтимий Търновски, който около 1371 г. основава църквата „Св. Троица” в околностите на столицата Търново, а през 1375 г. е избран за патриарх. Той се проявява като духовен водач и организатор на религиозния живот. Под негово ръководство е извършена езиково-правописна промяна на българския книжовен език. По време на османското нашествие Патриарх Евтимий ръководи защитата на Търново. Градът е обкръжен от османците през 1393г. и по време на тримесечната обсада Патриархът успява да спаси много ценни ръкописи, които изпраща към Молдова, Киев и Москва по духовници. Други книги нарежда да зазидат в скривалища. След падането на Търново Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където през 1402 г. умира. Скоро след това е обявен за светец.

Началото на новата българска литература поставя Паисий Хилендарски със своята История славянобългарска, написана в периода между 1760-1762г. Пръв препис на Паисиевата История прави Софроний Врачански през 1765 г. Най-значимото произведение на Софроний Врачански е „Житие и страдание грешного Софрония”, завършено към 1804 г. Това е и най-ранната автобиография, писана на български език.

Първото светско училище в България е създадено от Васил Априлов  в  град Габрово през 1835 г.  и обучава ученици и до днес. В част от неговата сграда се помещава Националният музей по образованието.

Първият български учебник с текстове за устройството на човешкото тяло е т. нар. Рибен буквар. Тази малка книжка, написана и издадена през 1824 г. от Петър Берон, представлява модерна за времето си детска енциклопедия, написана на говорим език. Букварът има осем раздела и дава познания за буквите и речта, информация по зоология, ботаника, аритметика и етика.

Първото детско списание в България „Пчелица” се издава от Петко Р. Славейков.

След като изслушахме и изгледахме интересната презентация, посветена на Будителите, госпожа Ницова ни проведе викторина, на която отговорихме вярно и нямахме търпение да се включим и да покажем знанията си.

Всички заедно декламирахме и  пяхме песента, превърнала се в химн на празника.

 

Стихотворение за будителите

ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ – Ангелина Жекова
КОЙ СЪБУЖДАЛ УМОВЕТЕ,
БРАНЕЛ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО,
ТА КАТО ВЪЛШЕБНО ЦВЕТЕ
ДА РАЗЦЪФНЕ ТО ОТНОВО?

ЗНАМ, КНИЖОВНИЦИТЕ СТАРИ
СИЛИТЕ СИ НЕ ПЕСТИЛИ-
С КНИГИ, ВЕСТНИЦИ, БУКВАРИ
БЪЛГАРСКИЯ ДУХ КРЕПИЛИ.

ДА СЕ ЗНАЕ, ДА СЕ ПОМНИ,
ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА!
НА БУДИТЕЛИТЕ СКРОМНИ
БЪЛГАРИНЪТ КИТКА СВИВА!

 

След това четохме интересни басни от известните баснописци Стоян Михайловски и Пенчо Славейков.

Стоян Михайловски е роден в Елена, близо до град Велико Търново, през 1856 г. и е потомък на стар възрожденски род. Завършил е право – бил е адвокат и съдия, преподавал е френски език във Висшето училище в София, сега СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е и народен представител. Стоян Михайловски е автор на „Химна на Св. Св. Кирил и Методий“, а също така е написал много басни. Деца, знаете ли какво е басня? Баснята е кратко произведение с поучително съдържание, в което се разказва история, осмиваща недостатъците на хората, представени чрез образи на животни. Сега с вас ще прочетем 2 от неговите басни: „Бухал и светулка” и „Магаре и камила”.

Друг будител, който е основател на българската литература за вас деца, е Петко Р. Славейков. Той развива голяма просветна дейност като учител в много градове, събира много народни песни и пословици и ги издава в книги. Пише много свои стихове, басни, поеми. Едни от най-известните му произведения са „Татковина”(по това стихотворение композиторът Емануил Манолов пише песничка), „Малък Пенчо”

Посмяхме се и с Малкия Пенчо и неговото „желание“ за труд и наука.

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.

Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.

Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.

 

В края на часа, посветен на народните будители госпожата удостои с грамоти и безплатен абонамент за книги от Регионална библиотека тези от нас, които намериха време през лятната ваканция да прочетат всички книги за лятната ваканция и попълниха красиво Читателските си дневници.

Back to top button