Бивши наши ученици разказват – Цветомира Пандова

Цветомира Пандова завършва СОУ”Иван Вазов” през 2008 година. В момента е студент по право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, последен курс. Потърсихме я, защото тя има с какво да се похвали – освен че се справя отлично в университета, тя е спортист с големи постижения. Два пъти e вицесветовен шампион по муай тай, носи вицеевропейска титла по кикбокс, бронзов медал на световното първенство по тайландски бокс. Отново в Тайланд тази година чува българския химн на почетната стълбичка като световен шампион по муай тай. И как сега оценява времето, прекарано в нашето училище.

 

– Как се чувстваш в училище след почти 5 години?
– Малко по-възрастна и малко помъдряла. За няколкото години, които изминаха след училище, ми се случиха доста неща и това неимоверно обогати моя опит. Смятам, че успявам да изживея живота си до момента пълноценно. Често посещавах училището скоро след завършването си. Сега от доста време не бях идвала и след като минах по коридорите, видях, че са направени много промени в положителна насока. Харесвам начина, по който изглежда училището в момента. Спомних си за последните четири години от обучението си в профилирана паралелка с разширено изучаване на биология и химия. Мой класен ръководител беше госпожа Кристина Борисова, която уважавам изключително много.
– Как продължи образованието ти и с какво се занимаваш в момента?
–  След като завърших училище, реших да следвам право в „ Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Бях приета още на първо класиране. Сега вече съм студентка пета година. Карам и магистратура. Успоредно с уроците се занимавам сериозно и със спорт. Състезателка съм по кикбокс и муай тай. С гордост заявявам, че съм част от българския национален отбор. А тази година, през май месец, постигнах и мечтата си и станах световен шампион по муай тай.
– Какво е спортът за теб?
– Спортът е неразделна част от моя живот, съпътствал ме е от ранна  детска възраст. Той е изградил характера ми с течение на годините. Научил ме е да проявявам упоритост във всяко нещо. Помогнал е много за закаляване на волята ми. Като малка израснах с актьори като Ван Дам, Синтия Ротрок, Стивън Сегал, Чък Норис и други виртуози в бойните изкуства. Възпитавах се от това, което показваха те, и исках един ден да придобия подобни умения. Много хора са ме питали спортът пречи ли на образованието. Винаги съм отговаряла по един и същ начин: „Няма как да ми пречи, тъй като той е доизградил характера ми.” Влагам чувство във всичко, което правя. Както в училище, така и в университета съм се стараела да получавам добри оценки. Завърших гимназия с отличие. В университета за поредна година спечелих Европейска стипендия за успех.
– Как реши да се занимаваш с кикбокс и кой е „виновен” за това?
– Както казах, аз от малка израснах с филмите на Ван Дам и други. Желанието ми да придобия тези умения и възхищението, което изпитвам към тези хора, ме накара да започна да се занимавам с бойни изкуства. Едва ли съм имала десет години, когато започнах да тренирам таекуондо. По-късно – джиткондо. Не съм се състезавала, но това е помогнало за по-нататъшното ми развитие като спортистка. Започнах да тренирам кикбокс на 16. Тогава за пръв път се явих на състезание, на републиканско първенство. Тогава спечелих и първата си шампионска титла. Бях много щастлива, но една републиканска титла далеч не ми беше достатъчна. Продължих да тренирам нахъсана. Първите си спортни успехи постигнах с треньора на „Спартак Плевен” г-н Камен Пенчев. Започнах все по-често да се явявам на състезания. Шампион на България съм по кикбокс, а също и по муай тай. През 2008 година станах и вицесветовен шампион по муай тай. Същата година, в Португалия спечелих вицеевропейска титла по кикбокс. През 2009 година завоювах бронзов медал на световното първенство по тайландски бокс. Същата година станах и вицесветовен шампион по муай тай. През март тази година осъществих и мечтата си. Отново в Тайланд се проведе световно първенство. Там станах световен шампион. Чух химна от почетната стълбичка. Бях много щастлива. Все още не мога да скрия вълнението си.
Във връзка с постигнатите ми спортни успехи искам да спомена името на още един човек от училище, който е изиграл огромна роля в моя живот. Говоря за г-н Сотир Пецанов, от когото съм научила много от гледна точка на физическата и психическата ми подготовка. Той е бил до мен във всичките ми възходи и падения. Не са малко моментите, в които ми е подавал ръка и ме е изправял на крака. Това са моменти, в които съм губела всякаква надежда, но той винаги е знаел какво да ми каже, за да ме нахъса отново. Чувствам г-н Пецанов и съпругата му, г-жа Илиана Пецанова, вече като свои близки приятели и съм им безкрайно благодарна, че продължават да ми помагат и до днес.
– Какво мислиш за спорта в училище?
– Ако трябва да съм искрена, ще бъда критична. Не мисля, че е на добро ниво. Причините за това са много, и то в национален мащаб. На първо място мога да посоча липсата на условия. В повечето училища няма достатъчно пространство. Не знам за училище, в което да има помещение за къпане. Сега чух, че се работи по този въпрос в нашето училище и наистина адмирации.
 2-3 пъти седмично физическо възпитание не е много. Нека не забравяме, че спортът е ефективен, когато се практикува редовно. Доказателсво за това са и резултатите от Олимпийските игри. Е, разбира се, и другите предмети са важни.
– Кога беше по-лесно – в училище или след това?
–  Още от малка ценя образованието. В училище не ми беше лесно. Отделяла съм много време за четене. Не съм имала свободно време. Но след завършване навлязох в истинския живот. И ако в училище съм имала отговорности и задължения, то след завършването тези отговорности се удвоиха.
– Какво значи добър учител?
– Добрият учител за мен е строгият, но справедлив учител. При него шестицата трябва да е труднодостижима, но не и невъзможна. Той трябва да буди респект, но не и страх.
– Какво мислиш за средното и висшето образование днес и може ли да бъде постигната добра реализация в България?
– Смятам, че образовнието ни, за да отговаря на стандартите в чужбина, трябва да извърви още много път. Говоря за ситуацията, в която българският ученик или студент е поставен. Много от колегите ми са принудени да работят успоредно с ученето. Аз също съм работила почасово. А що се отнася до реализацията, тя е наистина много трудна. Много хора се реализират в чужбина. Аз самата планирам бъдещето си в чужбина, но само животът ще покаже.
– Кое от наученото в училище ти е полезно и кое – излишно?
–  Не бих казала, че съм научила нещо излишно. Най-полезно е началното ми образование. Там съм научена на трудолюбие, дори и на инат.
– Ако трябва с три думи да характеризираш училището ни, кои ще са те?
–  Авторитетно, модерно училище и е въпрос на време да стане най-доброто училище в Плевен.
– Какво би казала на днешните учители и ученици?
–  На учителите мога да пожелая да бъдат все така всеотдайни в работата си. Да продължават да бъдат такива, каквито ги помня аз. А учениците нека не спират да вярват в мечтите си, колкото и недостижими да изглеждат някои. Ако вярват наистина силно, те може и да се сбъднат.

 

Моника Маринова 9л

Back to top button