Бивши наши ученици разказват – Маргарита Бързакова

На живо от Англия – специално за вас

СТУДЕНТСТВОТО В ЧУЖБИНА

или как с упорит труд и желание можеш да постигнеш много

Маргарита Бързакова, 12и клас, записала най-висок успех във Випуск 2012, ни разказа за студентския живот в чужбина, за добрите и лошите му страни и за отношението към българите. За тези от вас, които не я познават, сега Маргарита учи в „The University of Edinburgh”, където е стигнала с много упорит труд и старание. Тя е пример за целеустременост, пример е за това, как можем да постигнем всичко, ако имаме достатъчно силна воля и желание да се справим.

– Има ли и други студенти от България и какво е отношението към вас?
– Български студенти винаги е имало и ще има и занапред, дори и тази година, когато изискванията бяха почти непосилни – шотландците не познават образователната ни система и затова се отнасят с недоверие им към нея. Колкото до отношението, при всеки е различно. Типичните англичани, поне в началото, отказваха да говорят с мен – малко или много ме смятаха за недостойна да говоря на езика им и то с екзотичен акцент като моя. Не знам как е било при другите българи, но определено имаше моменти, в които някой те гледа отвисоко просто защото си от малка и неизвестна държава. Въпреки това шотландците са крайно приятни хора – винаги усмихнати, готови да помогнат и отворени към запознанства – а и да, те харесаха английския ми и намериха произношението ми за освежаващо.
– Как протича обичайно един твой ден?
– Всеки ден е различен – има такива, в които имам точно 2-3 часа работа след обед в университета, а други почват в 8 сутринта и привършват в 5 на следващата сутрин. Като един от представителите на студентите от всички специалности, свързани с информатика, имам и няколко допълнителни отговорности, но нищо прекалено натоварващо. Ако си разпределяш времето добре, можеш да получиш достатъчно сън – освен ако нямаш изпит или пориви да купонясваш, разбира се. Иначе – обикновено съм от лекция в практика и т.н. Първите 2-3 седмици всичко е розово, после ти става горещо и сядаш и вършиш работа – един път засечеш ли и не научиш нещо, после всичко ти се струва в пъти по–трудно.
– Каква е процедурата за кандидатстване в чужбина и какво ще посъветваш тези, които тази година ще преминат по тези стъпки?
– За различните държави процесът е различен. Задължително е да си зареден с търпение, да знаеш какво искаш да правиш с бъдещето си, да си мотивиран и да не се откажеш при първата спънка. Също и да рискуваш малко при избора на университети – аз чаках до последния момент, за да получа положителен отговор от университета, в който съм в момента. Въпреки че имах висока диплома, тя определено не беше исканото 6.00. Определено трябва да се наблегне на езика и взимането на определения сертификат с висока оценка, на едно наистина добро мотивационно писмо и препоръка, както и някаква извънкласна дейност – било то в някаква организация или кампания. Не е лошо и матурите да се вземат с високи оценки, но всеки университет си има специфични изисквания –допълнителни изпити или интервю. Най–лесно е да се ползват услугите на някоя от консултантските фирми – става много лесно и те задвижват почти всичко за теб, а ти имаш време да си вършиш работата и не гониш срокове като луд.
– Съпостави един твой ден в „Иван Вазов” и един ден там. По-високото ниво на живот компенсира ли носталгията по родното?
– Най–малкото, което е, че имаш избора дали да присъстваш на лекции (практиките са задължителни на 100%), но това и в България е същото. Денят ми обикновено е доста по-свободен (с малки изключения, разбира се, ) и по–интересен – постоянни запознанства с нови хора, тичане от една сграда в друга и шотландски акцент навсякъде.
България ми липсва от първия ден тук – всичко е много по–различно и периодът на нагаждане ще бъде дълъг и мъчителен. Оставих прекалено много в родината, за да кажа, че се чувствам прекрасно на новото място. Всички, които са тук вече няколко години, казват, че се връщат с кеф и не им се прибира изобщо, но на този етап гледната ми точка е далече от тяхната. Да, наистина образованието и животът тук ми дават много повече шансове за успех, но дали дават и щастие? Засега въпросът е с отворен отговор…
– Смяташ ли, че си получила добра подготовка в „Иван Вазов” и това, че си учила именно в това училище, ти е помогнало?
– Подготовката ми в „Иван Вазов“ е наистина на ниво и ми е помогнала много – учителите, които аз познавам, са големи професионалисти и наистина знаят кое е най–добре за ученика, въпреки че когато бях още в училище, си мислех, че ме мъчат по – скоро. Разбира се, ако не бях работила и сама, нямаше доникъде да стигна. Успехи се постигат с комплексна работа, понякога лишения и адско търпение. Това е в сила, независимо къде учиш – ако имаш поставени цели, не очаквай всичко да стане с едно щракване на пръсти.
– Какви са несъвършенствата в българската образователна система? А какви са преимуществата?
– Има точно две неща, които не одобрявам в нашата образователна система – подборът на предмети в гимназията и невъзможността да се формира максимална оценка в дипломата. Учат се прекалено много неща, голяма част от които учениците не харесват и които няма да им трябват за специалността им в университета. Следователно, ако те искат да се фокусират върху нещо специфично и същевременно да имат високи оценки и по другите предмети, трябва да прекарват часове над учебниците до пълно изтощение или загуба на желание за живот. Поне при мен беше така – трябваше да имам 6.00 по всеки един отделен предмет за всичките 4 години + 6.00 и на двете матури, като имаше вариант да държа и трета допълнителна. Звучи невъзможно, нали? Смешното е обаче, че това е и една от добрите черти в българското образование – имаш достатъчно време и достъп до информация, за да избереш това, което искаш да учиш на по– високо ниво. Тук учениците избират сами предметите си, и то доста рано, и голяма част от тях признават, че изобщо са нямали представа какво искат да правят с живота си.
Ако, разбира се, предпочетеш да останеш и продължиш образованието си в родината, хубавото е, че повечето университети гледат оценките от предметите, които са свързани със специалността, така че не се получава едно пренатоварване на ученика да следи всеки предмет на 100%.

 

 

– Как реагират местните, когато им кажеш, че си българка? С какво сме известни там?
– Със смесени чувства е всеки път. Доста хора не са запознати със съществуването на малката ни държава – честно казано, не ги и интересува много. Тук всички се „мерят“ със знанията си – стига им да им кажеш Източна Европа и те са доволни. Всички сме равни пред изпитите, но може би не толкова при намирането на работа след това.
Ха-ха, известни сме с добрите си информатици :). Заради това и аз се хванах на хорото, да не остана по–назад. Шегата настрана. Доста голяма част от хората тук са посещавали курортите ни (да, има и такива, които не са били в „Слънчев бряг”), останали са със страхотно впечатление и се връщат отново. Даже се интересуват от историята ни – изглеждаме им доста екзотично. Въпреки това бях в потрес, когато чух от една дама от Русия, завършила гимназия в кралството, че св. св. Кирил и Методий са руснаци и че едва ли не след създаването на Руската империя се е появил цивилизованият живот на територията на Източна Европа. Определено има какво да се чуе, стига да попаднеш на правилните хора.
– Как живееш там? Какво правиш през свободното си време? Как е нощният живот?
– В никакъв случай не се оплаквам – въпреки че и тук максимата „студентски живот – беден живот“ е в сила. С хората, с които аз се запознах, си помагаме доколкото можем, забавляваме се и времето минава някак по-бързо. В по–голямата си част колегите ми са отзивчиви и никой не прави проблеми. Особено пазачите в общежитието в събота вечер – тези хора имат невероятни нерви.
Колкото до свободното ми време, в началото основно се разхождах из града – определено има какво да се види. Не че няма да имам предостатъчно време в следващите четири години, но поне да отбележа, че съм видяла едно–две неща.
А нощният живот…?! Той е доста по-различен от това, на което бях свикнала, и това, което очаквах. Не че ги няма клубовете със силната музика и често убийствените цени (тук ценоразписът може да предизвика малък сърдечен удар за разлика от българския ). Нещото, което ми направи най–голямо впечатление обаче, е разликата в морала на хората – колкото и да се говори, че сме от малка държава, която тепърва навлиза в „европейския“ начин на живот, тук бях свидетел на големи извращения. Момичетата ходят по къси панталонки, тесни полички (в което няма лошо, всеки си има стил), но когато погледът ти стигне до грима, който сякаш са напластявали с шепи, топираната коса в цветовете на дъгата, някак си всичко губи чара си. Щях да забравя – всичко би било не дотам фатално, ако въпросните девойки не бяха по 90+ килограма, но подробности! Като допълнение към картинката – за тях е наистина нормално да „подгреят“ преди същинския купон със 100–200 мл водка в таксито, което кара бясно към клуба в делничната вечер (тук календарът няма значение – всеки ден е годен за напиван).
Нека не оставям грешни впечатления – има и много свестни хора, които отиват, за да се повеселят с приятели и да се приберат живи и здрави. Просто трябва да си по–внимателен в преценката си – тук всички изглеждат мили, но някои ги хващат „лудите“, като подпийнат.

Желаем на Маргарита късмет от България!

Весела Маринишева 10л

Около 30 000 българи учат в чужбина към настоящия момент, според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Най-много българи учат в Германия – 7 997. Те са около 7% от българската общност в страната, която по официални данни е 95 956 души.
В сравнение с 2004 г., броят на студентите в Германия е намалял с 66%. Основна причина за това е въвеждането на такси за обучение. Въпреки това обаче Германия си остава по традиция най-привлекателната за получаване на диплома страна. През последните две години се наблюдава рязко увеличение на броя на българските студенти във Великобритания. По последни неофициални данни за 2012 г. броят им е достигнал 10 000 души. Тенденция надолу отбелязва числеността на българските студенти във Франция, където има спад от 33% за период от четири години.
В Австрия се обучават около 2 000 българи. Към края на миналата година в Холандия официално е имало 1 170 студенти. Около 1 000 са те в Италия и около 600 в Испания.
В американски университети официално има 1 957 млади българи. Около 82% от родните студенти в САЩ не се завръщат в България, а половината от тях започват да работят още по време на следването.

 

Срещнахме се и с двама абитуриенти, за да разберем техните нагласи за бъдещото им образование, къде са избрали да учат и да се реализират и защо. Ако вие мислите различно, пишете и споделете!

 

Наталия Конова 12з, Ученик на годината 2010/2011

– Къде би искала да учиш – в България или в чужбина?
– Всяко нещо на този свят има положителни и отрицателни страни. Следването в чужбина има няколко предимства – повечето университети имат прекрасна материална база, създават гостоприемна среда за чуждестранните студенти, методите на преподаване вероятно са по-съвременни от тези на българските и т.н. Но струва ли си всичко това, сравнено с недостатъците – носталгията по дома, напрежението от новата и непозната среда, финансовите разходи? Може би да. Но моята житейска философия е, че има ли желание, има и начин. Ако един млад човек има амбициите да учи, да се развива и усъвършенства, смятам, че би намерил всичко необходимо като студент в България. В крайна сметка това отличава способните от посредствените – умението им да виреят и да се развиват независимо от средата, в която се намират.
– На какво ниво е българското образование днес според теб?
– Моите впечатления са, че българското средно образование все още е на високо ниво и дава на учениците силен тласък напред. Te са редовно сред първенците на международните олимпиади по математика и други науки. Това се дължи най-вече на мотивираните учители. Но няма ли лична мотивация у всеки ученик, трудно се постига успех.
– Каква е матурата, която си избрала?
– Матурата, която съм избрала, е английски език.Смятам, че ми се отдава и е по-лесно за мен да се подготвя. Аз ще кандидатствам с биология и химия.

 

Галин Ангелов 12м

– Къде би искал да учиш – в България или в чужбина?
– Предпочитам да уча в България, защото моите близки и приятели са тук. Смятам, че ще мога да се реализирам и на родна земя. Университетът, към който съм се насочил, напълно задоволява моите желания относно специалности. Според мен с много труд и усилена подготовка всеки може да успее, независимо къде е, по-важни са желанието и подходът към учебния процес.
– На какво ниво е българското образование днес според теб?
– Българското образование е на едно и също ниво от доста години насам и то не е никак високо. Трябва да се обърне огромно внимание на образователната система, ако искаме да бъде по европейския стандарт и да дава тласък на сегашните и бъдещите студенти като мен. Лично аз бих се радвал, ако наистина се подобри. Вярвам, че това е възможно!
– Каква е матурата, която си избрал?
– Математика. Интересувам се и ми допада като наука. Смятам, че ще се справя.

Преслава Йорданова 10л

 

 

Back to top button