Българският народен танц – високо изкуство и красота

Омагьоса ли те, спасение няма, убеден е Иво

Съвсем тематично в броя, посветен на музиката, ви предлагаме да станете като като Иво от 9з клас.

 Изкушен от народните танци, той успява да съчетава задълженията си в училище с хобито си и мечтае то да се превърне в негова професия. Забавлява се, разтоварва се с танците и става все по-добър в неравноделните размери. Скоро всички ще видим на какво е способен – той ще участва в програмата по посрещането на чуждестранните ни гости. 

– Откога се се занимаваш с народни танци и как започна?
– От седем години, тогава бях във втори клас. Танцувам в Bulgarian Folk Dances Club „Нашенчета“, който се намира в Центъра за работа с деца и е с ръководител г-н Литов. Честно казано, започнах на шега. Когато бях във втори клас, една съученичка ходеше на народни танци. Един ден ми разказа за костюмите на танцьорите от съответните области в страната и характерните за тях стъпки. Всичко това пробуди интерес в мен и реших да се запиша в курса по народни танци. Тогава осъзнах, че дълбоко в себе си винаги съм харесвал българския фолклор. Одобриха ме и продължавам до днес.
– Сега на какво ниво си достигнал за тези седем години, какво изучаваш в момента?
– В трета група съм. За да се ориентирате – първа е за начинаещи от четири до девет години с елементарни движения и стъпки. Вече съм овладял позицирането на краката и танците стават все по-сложни. Всеки си има наименование от различни области – северняшки, влашки, плевенски, шопски и други. Има танци с наименование от събирателни области като „Луди-млади”, „Китка”. Всичките танци харесвам, но шопският ми допада най-много заради бързите движения и костюма – бял, калпакът също е бял, а поясът – червен. Най-вече ситно влашко харесвам май.
– Играеш ли си пред огледалото в къщи?
– Неее, дотам не съм стигал.
– Случвало ли ти се е да си объркаш стъпките?
– Естествено, но господинът ни учи да се усмихнем и да продължим, без да си проличава. Веднъж имахме един танц с лъжици и така се случи, че си изпуснах едната лъжица на сцената и така приклекнах и я взех, че никой не разбра. Скоро ми се беше откачил коланът по време на танц, но всичко се оправи.
– Натоварват ли те всекидневните репетиции?
– Не, аз не го чувствам като задължение, за мен е удоволствие да танцувам и да се срещам и общувам с други хора
– Къде си ходил на участия и кое е най-запомнящото се място?
– Най-често в Плевен в зала „Катя Попова” и в театъра танцуваме. Посетили сме и много места в страната. А ако питаш за чужбина – Франция, Италия, Германия, Румъния, Турция, Гърция. Навсякъде с такава танцуваща компания никога не ти е скучно, но може би най-интересно ми беше във Франция, защото има много забележителности и хората са много гостоприемни.
– Мислил ли си да се занимаваш професионално в бъдеще с народни танци?
– Да, мисля да се включа в Северняшкия ансамбъл, но времето ще покаже.
– А хоби имаш ли?
– Свиря на китара. Ходя на уроци от 2 години заедно с приятелите ми от ансамбъла. През свободното си време излизам с приятели. Обичам да спортувам. Често в почивните дни се събираме и играем баскетбол, волейбол, футбол.
– Гадже имаш ли си?
– В момента не, защото не работя по въпроса (не съм пораснал).

Венеция Вълчева 9з
Николета Цанкова 9з

 

 

Back to top button