Българските студенти са едни от най-добрите в Англия

Борис Костов, отличник на Випуск 2010 и студент в Universiti Salford, Манчестър:

Целият университет там работи за студента

Изпращаме Випуск 2011. Отново с мисли за началото и края, отново с малко тъга, с малко гордост… и с много въпроси за пътя оттук нататък. На някои от тях се опитваме да отговорим в разговора с Борис, който разказа какво се случва с живота му, след като преди една година пожелахме на него и на целия Випуск 2010 да гледат напред с надежда, да вярват в себе си и съдбата да е по-блакосклонна към тях. Той избра да продължи в Англия с всичките неизвестни, трудности и предимства…
– Разкажи ни първо за университета си, как те посрещнаха, какво е обучението там, разкажи за образователната система, за взимоотношенията с преподавателите, за атмосферата!
– Universiti Salford е голямо учебно заведение, в което учат около 20 000 студенти, 3000 от които са чужденци. Има и немалко българи – 200 приблизително. Мога да кажа, че почти всички български студенти там са много интелигентни и отговорни много повече от англичаните. А в Манчестър, казват, че българите са около 500-600 и това съвсем не е малко. Там се говори, че в Лондон и Манчестър са най-големите български общности в Англия. Специалността ми е „Бизнес и мениджмънт”, курсът на бакалавърската степен е 3-годишен. Последната година университетът осигурява на всички студенти т. нар. платен стаж. Това е много важно, защото в Англия трудно можеш да си намериш добра работа, ако нямаш стаж. Университетът е огромен, с много добре поддържан двор, в който около теб подскачат катерици, минават някакви животни, студенти се припичат на слънце на тревата. Почти всички зали са оборудвани с компютри. Изучаваме само специални предмети. Обучението е в два семестъра, лекции и упражнения, и завършва съответно с изпити, първия семестър имах три, а втория ще са пет. Изпитите много приличат на нашите матури, основно на тестов принцип, но не само.
А взаимоотношенията с преподавателите и атмосферата по време на учебния процес – всичко е някак спокойно, няма стрес, няма напрежение. Това ми направи най-силно впечатление. Всеки си има нещо като научен ръководител за целия курс на обучение и винаги може да разчита на него. Срещаме се, общуваме по електронната поща, както ни е удобно. Ако примерно не успееш да подготвиш някой проект, винаги ще отложат, ще ти дадат друга дата. Изключително много се залага на социализацията, на общуването и получаване на всякакви познания от различни сфери на живота. Даже неофициално се говори, че когато те наемат на работа, проверяват не толкова уменията ти, колкото мотивацията за работа, ентусиазма и желанието ти, а останалото ще се научи след това.
В университета има всичко, от което се нуждаеш. Примерно огромна библиотека, в която може безплатно да намериш всичко. Дори се обслужваш сам – с личната си карта се идентифицираш пред един екран, с баркода на книгата записваш взетото и след това по същия начин в една машина връщаш в срок до 21 дни ползваната книга. Изобщо целият университет работи за студента, старае се всичко да му е наред и да се чувства добре.
– Ученолюбиви хора ли има около теб?
– Болшинството – да. Но има и такива, които си позволяват пепозволени неща – закъсняват, говорят едновременно с лектора… Най-бъбриви са арабите, недисциплинирани са и афроамериканците.
– Как преподавателите се справят с тях?
– Харесва ми как го правят. Никога не споменават името на студента и не се обръщат конкретно към някого. Според мен гледат на нас като на някаква общност и се опитват да възпитават подобни качества и у нас. И се получава. Казват на когото не му е интересно, да излезе. А ако студентът възрази или измърмори, лекторът продължава и не му обръща никакво внимание. Ако закъснее, не го пускат в залата. Има си и някаква система, в която преподавателят сигнализира, без много-много да ти обяснява, че имаш провинение, и ти ще получиш известие за глоба. Всичките наказания са парични. Преподавателите са много земни хора на средна възраст 40-45 години, които се шегуват, разговарят с нас и не показват някакви предпочитания към нация или към някои от нас. Не съм усетил и някакво пренебрежение или лошо отношение към българите. Изобщо позволяват ти да бъдеш себе си.
– Как оценяват знанията ви ще бъде интересно да споделиш
– Процентно. Под 40% е двойка, а над 70% е нашата шестица.
– Спортувате ли, как се забавлявате? Говори се, че англичаните не умеят да се веселят?
– Университетът предлага различни видове спорт, по-интересните сред тях са катерене по стена, водолазни умения, покер, и всички традиционни, които си знаем. Аз спортувам различни неща. Имаме 4 отбора по футбол, като новобранците ни разпределиха в по-слабите. Нямаме треньори, едно от по-опитните момчета изпълнява тази роля. Атмосферата е такава, че непрекъснато си измисляме различни неща – примерно с още едно момче организирахме футболен турнир, готвим си традиционни национални ястия и си ги изяждаме(а тяхната храна е ужасна), имаме групи по интереси, например бизнес общество и други и си защитаваме различни проекти. И странното е, че почти не остава време за фейсбук, интернет или нещо такова. Влизаш може би всеки ден, но за кратко, да си свършиш работата. Така е и с английските студенти.
А що се отнася до англичаните, те много добре си се веселят и ги помръзва да учат. Момичетата им също са много разкрепостени, ако трябва да го кажа по-прилично. Посетихме, разбира се, и техните дискотеки и клубове. Там английските младежи в момента слушат най-много dubstep и по-малко комерсиалната музика. Всички увеселителни заведения обаче от този тип работят от 22 до 02 часа.Това беше много изненадващо за нас. След това е тихо, а в събота и неделя нищо не работи.
– Имате ли униформи?
– Ние не, но в средните им училища всички са с униформи. Почти еднакви са – риза, панталон, пола и вратовръзка, много изчистени. Отделните училища се различават основно по цветовете.
– Какво ще кажеш на тези, които са решили да постъпят като теб или пък още се колебаят?
– Не знам. Да знаят, че никак не е лесно. С ученето няма да имат проблем, ако тук са подготвени добре, но останалото е трудно. Трудно е да си намериш работа, трудно е далече от близките, трудно е да гледаш как английските студенти почти не учат, но знаят, че ще ги предпочетат пред нас, когато дойде време за работа. И ние трябва много да се доказваме. Но пък след като завърша, се надявам вече да съм натрупал опит и тогава да дойде хубавата работа. Лошото за новите студенти е, че увеличиха таксите за обучение – от 3000 стават 9000 паунда от 2012 година. Имаше много протести по този повод, но неуспешни. Хубавото е, че за отличниците има стипендии. И интересно е, че те се базират на успеха от средното образование, а не на резултатите от висшето. Например три години всеки студент с успех над 5,50 получава по 1000 паунда годишно.
– Какво знаят за България в Манчестър?
– Бербатов, Стоичков и понякога споменават киселото мляко.
– Какъв съвет ще дадеш на учениците от нашето училище сега?
– Да учат. Всичко е полезно. Примерно имаше много смешни ситуации понякога – входни нива по математика, които съдържат смешни, по нашите критерии задачи, които обаче затрудняват много другите. Друго – докато преподавателят обяснява нещо, споменава Естония, и студентка се провиква: „Къде се намира?” и много такива. Да учат добре поне един чужд език, въпреки че пак няма да им е лесно. Да се вслушват във всичко, което им дават като съвет учителите. Хубаво е да се работи и по всякакви връзки с чужбина и други страни, по проекти, във всякакви извънучилищни занимания – това много помага и отваря очите.

Екип на В@з Буки Веди

Университетският футболен отбор, в който играе Боби
Малко от нощния живот в града
Back to top button