Българските народни танци

Спорт или забавление

Още от дълбока древност танците в племената на народите са изразявали чувства. В радост и мъка танците са били незаменими в ежедневието на хората. Нашата музика и нашите танци са толкова колоритни, толкова чувствени, че винаги, когато засвирят някакво хоро или пък друга българска народна музика, във всеки един от нас сърцето заиграва.
Знам, че моите връстници и днешното поколение имат малко скептично мнение за българската музика като цяло, но тя е нашата музика, на нашия народ, в нашата кръв…

Аз лично много обичам българската народна музика. От седемгодишен започнах да тренирам народни танци и до ден-днешен не съм спирал. Седем години изучавам изкуството на нашата музика и нашите танци, те вече са част от мен, от живота ми. Но не всеки може да тренира какъвто и да е спорт, свързан с музиката. Трябва да си го имаш отвътре. Да ти е дадено от бога като дарба. Трябва да усещаш музиката със сърцето си.
Котато започнах училище в първи клас, веднага се записах да тренирам народни танци. Минаха се само два месеца и дойде първата изява с ансамбъла в зала 1 на НДК. Толкова се притеснявах дали ще се справя, дали няма да сгреша, но, слава богу, всичко мина добре. По моите спомени сцената беше огромна, а публиката – безбройна. Оттам нататък съм участвал в много, много концерти, играл съм много пъти едни и същи танци, но никога не ми е омръзвало и никога не съм се отказвал.
Винаги съм обичал и ще обичам българските народни танци, а по въпроса, дали са спорт или забавление, мисля, че и двете. Аз лично, когато отида на тренировки, разпускам и си почивам от целия ден. Надявам се някои, като прочетат моите мисли, поне малко да започнат да харесват и да уважават  българското и да ценят нашите традиции.

Петър Кръстев 8

Back to top button