Българите не уважават родния си език

В началото бе словото…

В тежки и смутни времена, когато българите се борят за своето оцеляване, се появява една книга, която поставя началото на възрожденския процес и напомня на българите позабравената им славна история и език. Какво се случва днес? Вярваме ли в езика си? Доколко разбираме и усещаме красотата му? 

За политиците и прочее
Политиците трябва да знаят добре родния си език, защото ги гледаме и слушаме ежедневно, защото служат на държавата и създават законите. Реалностите обаче са други. Те не умеят да боравят с езика ни, не го уважават, а претендират, че са европейци. Бисерите им са много и се трупат ден след ден. Възможно ли е по време на заседание или конференция да се чува „ходиме, режеме, кво” и особено „Дъвчиш дъвка и не моа те разбера”. А когато излезем извън страната, претендираме, че сме европейци, а в същото време: „Самтаймс уин, самтаймс люн”(Ако не сте разбрали – „Понякога печелиш, понякога губиш.”). Представете колко ли се забавляват с нас чужденците?!

Английският език – измества ли българския
Много статистики показват, че българските деца са неграмотни. От ранна възраст те започват да изучават английски език, оставяйки родния език на заден план. Така постепенно най-говорим става английският. Дали няма след време да смятаме българския за архаичен?! Неуважение към езика е и широкото използване на чуждици в ежедневната реч. Редовно „френдове” замества „приятели”, „хай” – „здравей” и много, много други. Масово в социалната мрежа се пише на латиница. Един уважаващ себе си българин няма право да допуска грешки и да нарушава пунктуационната и правописната норма. Живеем в България, имаме образование, претендираме примерно, че сме завършили престижен университет, а допускаме елементарни грешки. Възмутително!

„Жаргонизиране” на младото поколение
Друг пример за неуважение на българския език е днешният жаргон на по-голяма част от тийнейджърите. В речника си те употребяват много неточни и грозни изрази. Все по-честа става употребата им и в официална обстановка, което е признак на ниска езикова култура. С това, мисля, че трябва да се справят родителите. Въпреки големите усилия, които полагат учителите ни да изкоренят вулгарните думи от езика на учениците, в много от сайтовете в Интернет, които посещаваме ние, това продължава.

Ние не уважаваме родния си език!

Вилия, Светослав М., Преслава, Велислава, Вилияна, Симона, Мартин от 9л 

Колко от нас казват с гордост: „Аз говоря и пиша на български език!“? Не много. Истината е, че без слово един народ не може да се обедни, не може да се нарече нация. Дори в самата дефиниция на думата нация е включен езикът. Нация – това са хора с обща култура, минало, ЕЗИК, териториалност и самосъзнание. Ето, че сред най-важните неща, е словото, което днес въобще не оценяваме. Това може да бъде лесно доказано с примери от нашето ежедневие. Skype се употребява всеки ден от милиони хора по света. България не прави изклюючение, но не това е важното в случая. Замисляли ли сте се как пишете? На какъв език и с какви букви? Пишем с латински букви, а твърдим, че това е български език. Заменяме букви с цифри – „ч“ с 4, „ш“ с 6, „е“ с 3. Обяснението е, че пишем по-бързо, използвайки английските букви?! Замисли се дали ТИ уважаваш родния си език?

Александра Гергушка

В неофициалното устно общуване твърде често използваме съкратени думи. Вместо “какво”, казваме “кво”, вместо “защо”-“що”, съответно “защото” е “щото” и други. Тези думи са се наложили като жаргон, а този жаргон има по-широка употреба и от съвременния български книжовен език. Освен това все повече започва да навлиза и в писмената реч. Първо в интернет – появяват се сайтове, написани на нов, измислен език, в Skype все по-често се случва да пишем бележки на приятелите си, пълни с такива жаргони. В резултат на всичко това – както във френския език има лиезони (свързване на думите в изречението чрез отпадане на букви от тях), така и в нашата реч съкращенията стават част от книжовния език. Ние допускаме това.

Весела Маринишева

В българския език навлизат много чужди думи. Термини от много области, смятани за специализирани, стават част от масовия език. Използваме чуждици, за да заместваме думи, които съществуват и в нашето слово. Те навлизат не само в разговорния, но и в литературния език. Използват се от всички, дори и от журналисти, политици, хора, които по този начин се стремят да покажат колко са оригинални и интелигентни, но единственото, което показват, е небрежност и неуважение към родния език, а по този начин и към себе си. Дори и медиите налагат чужди думи. Например в рекламите се използват изрази като „ адваме френдове”, правим „боди билдинг” и „фейс лифтинг”, „дрес код”. Секретарките вече са офис мениджъри, ръководителите – генерални мениджъри, правим миитинги, а журналистите ни използват изрази като български естаблишмънт… Защо?

Александра Александрова

Къде са българските писатели днес? Защо способните творци тънат в неизвестност ? Можи би защото българите не се интересуват от литература или може би защото предпочитат да четат за съдби и случки, различни от техните. И и в двата слачая българските писатели остават неоценени, а българският език – неуважен. Така ние губим с лека ръка нещо съхранявано векове, през периоди на трудности и робство. Нещо, за което предците ни са се борили и са дали живота си. Губим езика и културата си с мисълта, че така се осъвременяваме и модернизираме, а всъщност заличаваме себе си като нация.

Ива Петрова

Мненията са изказани по време на дискусия „Уважаваме ли родния си език?”, проведена в час по български език в 9л клас.


В библиотеката

Влязохме и в училищната библиотека – най-естествения дом на книгата, за да проверим какво се случва там. От Лили Кънева, нашата библиотекарка, разбрахме, че не подминавате това място, а все по-често влизате и се задържате там. Не само за да си вземете книга за четене, а и да почетете на място, да ползвате Интернет. С изненада и задоволство тя споделя, че някои, макар и единици, правят справки, записват си, а не както обикновено – ксерокопие на темичките от Интернет или от „Гимназист”. По 30-ина ученици средно на ден заемат книги от библиотечния ни фонд, който, макар и с много бавни темпове, се обновява. Ползва се основно учебна литература, но има нередки случаи, в които ученици с по-широки интереси предпочитат да останат насаме с книга в ръка вместо да четат пред компютъра. Най-активни са читателите от 1, 2 и 3 клас. Библиотекарката спомена имената на Мирей Махули от 11а и Росица Цветанова от 6г, които са редовни читатели с богати интереси. Да ги похвалим! Най-често справки се правят по история, изобразително изкуство, литература. Нерядко библиотеката е любимо място и за бивши ученици, за преподаватели, които споделят, че са много доволни, че се купуват нови книги, които могат да четат. Напомняме на зрелостниците и кандидат-студентите, че има нови сборници с тестови задачи, които могат да им свършат добра работа. Посетете библиотеката ни!

В@з Буки Веди

Според PISA над 50% от младите хора на България са номинално или функционално неграмотни. Българинът купува 0,56 книги годишно, европеецът – 11! От 2008 година в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една книга! (Според стандартите на ЮНЕСКО и ИФЛА в българските библиотеки трябва да влизат 1,7 млн. библиотечни единици годишно.) През последните 20 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги.
Това са някои от безспорните факти, публикувани в специална петиция, изпратена до министър-председателя и министрите на финансите, образованието и културата. Съюзът на българските писатели, Сдружението на българските писатели, Съюзът на преводачите, Асоциацията на писателите и други институции в България инициираха Национална кампания за възраждане на библиотеките. Те призовават всички да помогнат на книгата да влезе в своя естествен дом. И ние ви призоваваме и питаме – а ние какво можем да направим за нашата библиотека?

А знаете ли, че…
Най-голямата библиотека в света е библиотеката на Конгреса Във Вашингтон, САШ. В нея има 28 милиона книги, разположени върху рафтове с дължина 856.17 километра. Втората по големина библиотека в света е Британската библиотека в Лондон. В нея има 18 милиона книги.

Уважаваме ли родния си език

Всеки човек има свой роден език. На него той изрича за първи път думата „мамо” и за първи път изписва старателно своето име. Човек израства с него и го превръща в неразделна част от себе си. Именно заради това всеки трябва да се гордее с родния си език и да го обича тъй, както родната си майка и винаги да предпочита родната реч пред чуждата.
Както знаем обаче, при всяко правило има и изключения. За огромно съжаление едно от изключенията в случая е моята родина – България. В днешно време ставаме свидетели на едно явление, което Паисий Хилендарски гневно описва в началото на своята „История славянобългарска” – дистанцирането от българската реч и писменост. Все повече млади българи използват латиницата. Най–баналният пример, който мога да дам, е интернет пространството. Там човек трудно ще открие потребител, който да пише на кирилица. А защо трябва да е така? Нужно ли е в правилника на всеки български сайт изрично да се отбелязва, че писането на кирилица е задължително, за да покажем поне малко, че сме българи? Това обаче е незначителна подробност в сравнение с факта, че вече няма дете в страната, което в училище да не изучава поне два чужди езика. И това не е никак случайно. Причина има, и то голяма. Колкото и некомпетентни да са нашите държавни управници, те все пак проумяха, че нашата родина от двадесет години насам не върви в правилния път и наложиха изучаването на чужди езици като приоритет на българския ученик. Проумяха го и нашите родители. Баща ми, например, приема желанието ми да изучавам в подробности родния си език и българската литература, но ще си позволя да цитирам неговите думи от един разговор, който проведохме миналата година. Той съвсем искрено ми заяви: „Само ако решиш, че искаш да учиш сериозно език, ще направя всичко възможно до дванадесети клас да знаеш перфектно английски и немски. След като завършиш до последните си сили ще ти помагам да се реализираш в чужбина и да започнеш там нов живот, лишен от трудностите, които царят в страната ни.” Разказвам това, защото съм сигурен, че още хиляди родители ежедневно се молят на децата си и се надяват, че гледат сериозно на чуждите езици, защото знаят, че това е пътят към по-добрия живот. Този разговор аз проведох преди една година и впоследствие отново избрах да продължа да изучавам сериозно родния си език в специализирана хуманитарна паралелка.
С всеки изминал ден проумявам все повече и повече неща, мисля за този разговор – дали не допуснах грешка, дали не трябваше да послушам баща си и да отдам цялото си внимание само на чуждия език. Истината е, че не знам. Поех по един изключително каменист път, но това е моят път, и единствено времето ще покаже дали не съм взел грешното решение, и всъщност съм избрал да остана и с все сили да се опитвам да възвърна уважението на българите към родния им език – така, както го правят нашите учители, които в днешно време изпълняват ролята на будители и задачата им не е никак лесна.
В едно съм сигурен – длъжници сме на своя език, но и българската държава е длъжница на нас. Надежда има. Всяко уважение може да бъде спечелено отново, макар и трудно. Ние сме един народ и трябва да се държим като такъв. Докато всички българи сме единни, а не разпръснати по целия свят, майчиният ни език ще отговаря на нашите потребности. Искам да дочакам ден, в който въпроси като „Уважаваме ли родния си език?” да бъдат лишени от всякакъв смисъл.

Светослав Славков 9л

Back to top button