В каква Европа искам да живея след 5 години

Наша съученичка спечели конкурс за есе на тема „ В каква Европа искам да живея след пет години?”
СОУ „Иван Вазов” за пореден път доказа, че неговите възпитаници притежават огромен литературен усет и потенциал. Магдалена Минкова от 10 б клас се превърна в наша гордост след като заслужено спечели конкурса на фондация „Европейско междучасие” на тема „В каква Европа искам да живея след пет години”. В оспорваната надпревара взеха участие над 150 ученици от цялата страна. Нашата победителка и останалите 26 младежи, представили се отлично, ще получат невероятната възможност тази пролет да посетят Европейския парламент в Брюксел. Със своето есе Магдалена представя възгледите си за бъдещето на Европа и ни кара да се замислим, че ключът към по-добро бъдеще е в нашите ръце.
Всички си мечтаем след пет години Европа да се превърне в едно прекрасно място за живеене, както го описва и нашата победителка. А на нея й пожелаваме много успехи занапред и да продължава да представя все толкова достойно нашето училище!

Виктория Йорданова

 

 

В каква Европа искам да живея след 5 години

Понеделник сутрин, 4 януари 2021 година.
Какъв красив снежен ден! Ранна утрин е, а аз вървя по блестящите парижки улици.Не бързам, има още време, докато започнат лекциите ми. Казвам се Магдалена, студентка съм по журналистика втора година.Вървейки по улицата, си мисля колко много времето променя съществуването на хората. Вглеждам се в лицата на случайните минувачи по площад „Конкорд” и се наслаждавам на усмивките им. Хората излъчват спокойствие, мир, любов. Страхът е изчезнал от очите им, сега те сияят. А във въздуха над Париж се носи романтика. Усещам я, тя бавно потъва в сетивата ми и споменът за онази студена и печална Франция изчезва дълбоко в съзнанието ми.
Влизам в любимото си кафене. Поръчвам си „лате” и сядам на масата, от която гледката към площада е невероятна. Мисля си как светът, в който живеем се променя, а всички ние допринасяме за неговото развитие или упадък. Дали обаче всеки човек осъзнава ролята си в обществото? Спомням си, когато бях ученичка. Тогава нашите преподаватели ни казваха, че сме бъдещето на България, а и на целия свят. Повтаряха, че носим промяната, от която се нуждае човечеството, за да вървим към добро. Едва ли обаче по онова време осъзнавахме, че това всъщност е нашата житейска мисия, която се превръща в лична борба за всеки от нас.
Наскоро се чух с една моя съученичка. Бях приятно изненадана от това, което ми разказа. В момента тя учи медицина в София. Попитах я как е студентският живот, доволна ли е от образователната система. И знаете ли какво ми отговри? Каза ми, че ако някой бе й задал този въпрос преди пет години, отговорът щял да бъде,че в нашата държава няма управия, но сега тя не съжалява, че е останала в България. Доволна е от лекторите, от университета, от общежитията. Каза ми, че думи като привилегирован, подкуп, фалшификация все по-рядко се чуват по коридорите. Възможностите за реализация след завършаване на обучението са се повишили значително, както и програмите за специализация на студентите. Разказа ми как по улиците вече няма боклуци, защото е въведена екополиция, а глобите за изхвърляне на отпадъци на необозначени за това места са много високи. Емигрантите намаляват броя си, защото работните места се увеличават. Съдебната система е справедлива, а управниците работят за благото на народа. Все повече хора са доволни и щастливи в държавата ни.
Излизам от кафето и в следващите няколо пресечки ме обземат още по- дълбоки размисли.След като се чух с моята приятелка, носталгията ме обзе силно.Може би и аз трябваше да остана в България, вместо да градя живота си някъде другаде. Но преди пет години не смятах, че мога да се реализирам в собствената си родина. Сега съм наистина щастлива, че младите хора не напускат страната ни, а работят за нейното развитие. Ето, че наистина промяната сме ние. Европа, а и светът, стават едно по-добро място за живеене. Хората осъзнават, че трябва да се вгледат в грешките на миналото, за да съградят добро настояще и още по-добро бъдеще.

Back to top button